Преговорите между Русия и Украйна – Какво се случи и какво предстои?

Русия изрази готовност да възобнови преговорите с Украйна в Истанбул

Русия отново говори за мирен диалог с Украйна

Русия е готова да възобнови преговорите с Украйна в Истанбул, съобщи в сряда представителят на външното министерство Алексей Полишчук, цитиран от руската държавна агенция ТАСС. Последната лична среща между двете страни в турския град беше на 23 юли, предава Ройтерс. Оттогава директни разговори не са водени.

Хронология на предишните опити за мир

Първата официална среща между руски и украински преговарящи се проведе в Беларус на 28 февруари 2022 г., само четири дни след началото на пълномащабната руска инвазия. След това двете страни комуникираха чрез видеовръзка, докато на 29 март 2022 г. отново седнаха на една маса в Истанбул.

До средата на април бяха обменени множество проектодокументи, но усилията завършиха с провал.

Според документи, публикувани от New York Times, Украйна бе готова да стане неутрална, необвързана и безядрена държава, без чуждестранни войски или оръжия на нейна територия. Така тя би запазила възможността за бъдещо членство в ЕС, но не и в НАТО.

В замяна Киев трябваше да получи гаранции за сигурност от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН – Великобритания, Китай, Русия, САЩ и Франция.

Основни точки на разногласие:

1. Гаранции за сигурност: Украйна настояваше потенциалните гарант-държави да реагират автоматично при агресия – включително с военни действия и доставка на оръжие. Русия обаче искаше подобни решения да се вземат единодушно, което би ѝ дало право на вето.

2. Военен капацитет: Киев бе готов да намали армията си до 250 000 души и 800 танка, с максимален обсег на ракети от 280 км. Москва настояваше за 85 000 души, 342 танка и ракети с обсег до 40 км.

3. Езикови и политически изисквания: Русия поиска признаване на руския като официален държавен език и отмяна на закони, които според нея дискриминират рускоезичните. Киев отхвърли обвиненията.

4. Спорният статут на Крим: Предложението беше въпросът да се обсъжда в рамките на 10–15 години, но без гаранция за окончателно решение.

Исканията на Москва в началото на инвазията

Москва поиска:

• Признаване на анексията на Крим.
• Признаване на Донецката и Луганската народни републики като независими.
• „Демилитаризация” и „денацификация” на Украйна, без уточнено значение на термините.

Според Ройтерс, през септември 2022 г. пратеникът на Путин – Дмитрий Козак, е постигнал предварително споразумение Киев да остане извън НАТО. Планът обаче е бил отхвърлен от Кремъл.

Пропадналата среща в Будапеща

На 16 октомври планирана среща в Будапеща не се състоя, след като руският външен министър Сергей Лавров отказал да смекчи позицията си в разговор с държавния секретар на САЩ Марко Рубио, пише Financial Times.

Дни по-късно, бившият президент Доналд Тръмп, който беше посредник за евентуална среща, я нарече „загуба на време“ и окончателно я отмени.

По публикацията работи: Далия Димитрова