Човешката еволюция не успява да догони темпа на промените в околната среда

Човешката еволюция изостава от темпа на съвременния свят

Учени от Университета в Цюрих представиха проучване, което разкрива значително несъответствие между биологичните механизми, формирани в хода на еволюцията, и условията на съвременния живот. Според документа, бързите промени в околната среда, настъпили след началото на индустриалната ера, създават постоянен стрес за организма – проблем, с който човешкото тяло трудно се справя.

Постоянно активирана система за реакция „удари или бягай“

В основата на проблема стои системата за реакция при стрес, известна като „удари или бягай“. Тя е била идеално адаптирана за краткосрочни заплахи, каквито са срещите с хищници в миналото. Днес обаче модерните дразнители – градски шум, нон-стоп известия от дигитални устройства, натоварени работни графици и социален натиск – се възприемат от организма като непрекъсната поредица от заплахи.

Това води до хронично активиране на хипоталамусно-хипофизо-надбъбречната ос и повишени нива на хормона кортизол, без достатъчно периоди за възстановяване.

Здравни последици от несъответствието между еволюция и среда

Изследователите свързват това хронично напрежение с увеличаване на честотата на възпалителни заболявания, включително сърдечно-съдови и автоимунни проблеми, както и на тревожните разстройства. Допълнително съществуват данни за глобално влошаване на репродуктивното здраве, особено на качеството и подвижността на сперматозоидите.
Сред причините се открояват ендокринни разрушители – вещества от пестициди и микропластмаси, продукт на индустриалните дейности.

Еволюцията не догонва технологичния прогрес

Въпреки генетичната пластичност на вида Homo sapiens, темповете на биологична адаптация са много по-ниски в сравнение с технологичното и социалното развитие. Генетичните промени за устойчива адаптация към нови фактори изискват десетки, дори стотици поколения.

Решения: повече природа в градската среда

Авторите на изследването предлагат промяна в подхода към градското планиране и общественото здраве. Според тях интеграцията на природни пространства в градския пейзаж и признанието на взаимодействието с природата (екотерапия) като ключов фактор за физическото и психическото здраве може да бъде ефективна мярка за намаляване на хроничния стрес и подобряване качеството на живот.