Апелативният съд във Варна: Домашен арест за надзирател, обвинен в подкуп и внесени забранени вещи
Апелативният съд определи втората по тежест мярка за неотклонение спрямо служител на Следствения арест във Варна, обвинен за поискан и приет подкуп, и за престъпление по служба. Пламен Н. беше задържан под стража от Варненския окръжен съд, но обжалва определението пред настоящата инстанция. По отношение на 43-годишния мъж са повдигнати обвинения за това, че срещу имотна облага – поискан и приет неследващ му се дар в размер на 2 000 лева, е извършил длъжностно престъпление, като внесъл забранени вещи в ареста.
Обвинения срещу служителя от Следствения арест във Варна
По делото срещу служителя на надзорно-охранителния състав на сектор „Арести“ са повдигнати обвинения за тежко умишлено престъпление. Според обвинението Пламен Н. е поискал и приел имотна облага – неследващ му се дар в размер на 2 000 лева, срещу което е внесъл забранени вещи в Следствения арест във Варна. Тези действия са квалифицирани като длъжностно престъпление и са в основата на мярката за неотклонение.
Аргументи на прокуратурата
В хода на производството прокурорът представи протоколи от разпитите на трима нови свидетели. Според представителя на държавното обвинение свидетели твърдят, че именно от обвиняемия са получавали забранени вещи. Прокурорът смята, че при по-лека мярка за неотклонение има реална опасност от извършване на престъпление – въздействие върху вече разпитани или нови свидетели.
Аргументи на защитата
Защитата на служителя от надзорно-охранителния състав на сектор „Арести“ представи заповед от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за временното му отстраняване от длъжност. Адвокатът не вижда предположението за авторството на деянието да е обосновано. Отстраняването от длъжност лишава Пламен Н. от възможност да влияе на свидетели, посочи защитата, и оспори необходимостта от най-тежката мярка за неотклонение – задържане под стража.
Решението на Апелативния съд – Варна
Съставът на Апелативния съд намери жалбата за основателна, но не по посочените в нея съображения. Предявените обвинения са за тежко умишлено престъпление. От доказателствата би могло да се изведе изискваното от закона обосновано предположение за съпричастието на обвиняемия към деянията. Гласните, писмените и веществените доказателства са в тази насока. Тоест, налице е първата от законовите предпоставки за вземане на която и да е мярка за неотклонение.
Макар очевидно да няма опасност от укриване, предвид постоянното местоживеене и семейното положение на обвиняемия, е реален рискът той да извърши престъпление, поради длъжностното си качество. Но тази опасност не може да се преодолее със задържане в ареста, тъй като именно там той би могъл непосредствено или чрез свои колеги да въздейства върху задържани свидетели.
Защо съдът избра мярка „домашен арест“
Апелативният съд прецени, че целите на мерките за неотклонение ще се изпълнят по-успешно с поставянето на обвиняемия в изолация в друга среда, различна от ареста. Целесъобразен в този случай е домашният арест, проследим със средство за електронно наблюдение, реши въззивната инстанция. По този начин обвиняемият ще бъде изолиран от задържаните лица и ще му се попречи да им въздейства пряко или косвено.
Домашният арест, като втората по тежест мярка за неотклонение, според съда по-добре балансира необходимостта от ограничаване на риска от ново престъпление или въздействие върху свидетели и обстоятелствата, свързани с личността на обвиняемия – неговото постоянно местоживеене и семейно положение.
Окончателност на съдебния акт
Определението на Апелативен съд – Варна е окончателно. Това означава, че мярката за неотклонение „домашен арест“, проследим чрез електронно наблюдение, остава в сила за служителя на Следствения арест във Варна, обвинен за поискан и приет подкуп в размер на 2 000 лева и за внесени забранени вещи в ареста.
Информацията е предоставена въз основа на официално съобщение от съдебните органи.
