Как балканските столици и Истанбул решават проблема с платеното паркиране – цени, зони и глоби през 2025 г.
Водещите балкански столици и мегаполисът Истанбул се сблъскват все по-често с проблеми, свързани с нарастващия брой автомобили, ограничените паркинги и трудното намиране на свободно място. Кореспондентите на БТА извършиха подробно проучване как функционират системите за платено паркиране в Атина, Анкара, Истанбул, Белград, Букурещ и Скопие през 2025 г.
Паркиране в Атина: Четири зони и модернизирани услуги
Гръцката столица използва системата PARKinATHENS, работеща от 2006 г. и постоянно обновявана, за да улесни паркирането в центъра. Системата предлага:
- 5177 места за жители, 3463 за посетители, 1604 за моторни превозни средства и 1000 за хора с увреждания.
- Паркирането за посетители е с лимит до 3 часа, като цената започва от 0,50 евро/30 мин. и достига 6 евро за максималния престой.
- За гражданите са осигурени стикери, които позволяват безплатен престой само в определената зона.
- Плащанията могат да се направят чрез мобилно приложение, ПОС терминали или надраскващи се карти.
- Частни паркинги се използват главно от туристи и струват около 1 евро/час.
Анкара: Без синя и зелена зона, фиксирани цени и разнообразие от паркинги
Турската столица с близо 5,8 млн. души има седем големи общински паркинга с капацитет 1204 места. Цените са структурирани така:
- Паркиране до 15 минути на крайпътен паркинг е безплатно.
- След този период таксите се покачват като за 1-2 часа се плащат между 1,20 € и 1,40 €, а за цял ден – до 2,30 € или 4 € в закрит паркинг.
- Откритите и закритите паркинги предлагат различни цени според продължителността на престоя.
- В Анкара няма “синя” или “зелена” зона и не се предлага услуга за СМС паркиране.
Истанбул: Недостиг на паркоместа и технологични решения
Най-големият турски град има над 5,4 милиона превозни средства и 1 143 907 официални паркоместа, управлявани от İSPARK.
- Таксата за паркиране до 1 час е 2 евро, а за 24 часа стига до 8 евро. В частните паркинги може да достигне и 30 евро/ден.
- Специална разпоредба изисква строеж на подземен паркинг във всеки нов жилищен блок.
- Според TÜİK и публикация от „Айдънлък“, Турция е сред страните с най-тежък трафик в света.
Белград: Зонално разделяне и стимули за градски транспорт
Столицата на Сърбия използва система с пет зони – червена, жълта, зелена, синя и лилава:
- В централната (Стари град) зона престоят е ограничен до 30 минути.
- Цената варира от 0,38 € до 1 € според зоната.
- За редовни потребители има 50% отстъпка при покупка на месечни билети.
- От 2025 г. градският транспорт е безплатен за всички – мярка, която насърчава гражданите да намалят използването на автомобили в центъра.
Букурещ: Високи санкции и гъвкави опции за плащане
В румънската столица няма официална “синя” или “зелена” зона, като таксата в центъра е 5 леи/час (1 €).
- Глобите за неплатено паркиране достигат 40 € (200 леи) и се налагат автоматично чрез видеонаблюдение.
- Има разнообразни възможности за плащане: SMS, мобилни приложения, автомати.
- Постоянните жители могат да получат пропуск за безплатно паркиране пред своя дом.
Скопие: Зониране и възможности за абонамент
Македонската столица използва система с различни зони според близостта до центъра:
- Часовата такса варира между 0,40 € и 1,60 € според зоната.
- Плащане чрез SMS и възможност за месечни и годишни абонаменти.
- Глобите и правилата се определят от съответния общински съвет.
- В останалите общини паркирането е по-евтино и по-лесно.
Заключение
Въпреки общия проблем с недостига на паркоместа, наблюдаваме различни местни подходи за организиране на зони, тарифи и стимулиране на алтернативен транспорт. Често съчетани с технологии и сериозни санкции, политиките по паркиране целят както удобството на гражданите, така и по-организирано градско пространство.
