Партиите настояват за изборни промени преди предсрочните избори: Връщане на машинното гласуване и сблъсък на мнения
Парламентарни реакции след оставката на кабинета
След официалната оставка на правителството, основните политически сили в парламента – ГЕРБ-СДС и „Продължаваме Промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ), категорично заявиха, че няма да правят опит за съставяне на нов кабинет. Така предсрочните парламентарни избори изглеждат неизбежни и политическата сцена се подготвя за важни промени, свързани с изборния процес.
ПП-ДБ: Връщане на пълното машинно гласуване
От ПП-ДБ излязоха с предложение за връщане на пълното машинно гласуване – така машините да броят подадените гласове, а не да служат само като принтери. Пример за подобна практика беше през 2021 и 2022 година, когато след промени в Изборния кодекс броенето стана отново ръчно. Партиите настояват устройствата да бъдат използвани по предназначение, за да се гарантира прозрачност и сигурност на гласуването.
Как да се гарантира честността на изборите? – Дебат между експертите
Аргументи за и против машинното гласуване
Изборният експерт Стоил Стоилов изрази мнение в ефира на „Здравей, България“, че задължителното машинно гласуване представлява „образователен и технологичен ценз“, като напомни за спад на избирателната активност именно при въвеждането му. По данни на Стоилов, 600 хиляди избиратели са се оттеглили от изборния корпус при въвеждането на машините, а при връщането на хартиената бюлетина част от тях са се върнали.
Той предлага изборният ден да бъде съкратен до 17:00 часа, за да се избягват проблеми с уморени секционни комисии, като подчертава, че средно под 200 души гласуват в секция на територията на страната.
Спор за избирателната активност
Велислав Величков от инициативата „Правосъдие за всеки“ спори с изказванията на Стоилов, като посочва, че в секции с над 1000 регистрирани избиратели средният брой гласували е 318. Той акцентира върху проблема с невярно записани резултати в протоколите и липса на цялостен одит на изборния процес.
Според Величков, високият процент невалидни бюлетини се наблюдава именно при гласуването с хартия – 56 000 невалидни бюлетини на последните избори, докато по време на масовото машинно гласуване те са били под 2%. Той отбелязва, че при решения на Конституционния съд са открити сериозни разминавания между протоколите и реално преброените хартиени бюлетини.
Величков коментира, че разписките от машините не допускат фалшификации, а при ръчно броене с химикал се наблюдава тенденция към умишлено невалидиране на бюлетини. „Във всички секции трябва да има възможност за машинен вот. Те работят безотказно и няма грешки. Най-ценното на машинната разписка е, че всяко гласуване се вижда ясно – невъзможни са фалшификациите с химикал“, подчертава той.
Пенсионерите и технологията
Стоилов отбелязва, че близо 800 хиляди пенсионери получават пенсиите си на пощенски клонове и не желаят да работят с машини. Това поставя допълнителен въпрос за достъпността на технологичните решения за по-възрастните гласоподаватели.
Очаквания за предстоящите избори и бъдещето на изборния процес
В България дискусиите за машинното гласуване и хартиените бюлетини продължават с пълна сила. Аргументите за прозрачността и честността на изборите се сблъскват с притесненията относно достъпността и технологичния ценз. Преди предсрочните избори страната отново е изправена пред сложен избор – между доверие в вота и неговата масовост.
