Алианс за права и свободи на консултации с президента Радев
Седмата политическа сила в парламента – „Алианс за права и свободи“ (АПС), участва в поредицата консултации, свикани от държавния глава Румен Радев. Срещата се проведе в контекста на оставката на правителството с премиер Росен Желязков, подадена след многобройни антиправителствени протести, започнали заради недоволство от първата планова сметка в евро.
АПС бе представена от председателя на ПГ Хайри Садъков, зам.-председателите Севим Али и Танер Али, както и Димитър Николов, Веселин Тенев и Явор Хайтов. Още при съставянето на последния редовен кабинет партията бе част от управляващата коалиция, но впоследствие оттегли подкрепата си и премина в опозиция.
Основни позиции на АПС и коментари от президента
„Вашата партия устоя на огромен натиск. Какво мислят вашите избиратели – има ли още живот в този парламент? Как да гарантираме прозрачността на вота?“ – попита президентът Радев по време на консултациите.
Хайри Садъков бе категоричен, че съставяне на ново правителство в рамките на този парламент е практически невъзможно: „Ние първи ясно заявихме, че моделът на Пеевски налага реакция. Не подкрепихме първия кабинет „Желязков“. Опитахме се да подкрепим кабинет с важни приоритети – сред тях еврозоната и Шенген, но решението за излизане от управлението бе трудно и предизвика силна обществена реакция.“
Според Садъков повече от 130 депутати подкрепяха управляващите, но тяхната легитимност бе оспорена. Той призова всички партии и президента да гарантират честни избори.
Президентът Радев подчерта необходимостта от промени в Изборния кодекс и очаква конкретни предложения от АПС за защита на прозрачността и честността на изборния процес. От своя страна Садъков заяви, че партията настоява за машинно броене и отчитане на резултатите, както и за обществен диалог и национално съгласие относно изборното законодателство.
Политическа динамика след протестите и оставката на кабинета
Оставката на правителството бе резултат от мащабни протести, започнали през декември 2025 г., които впоследствие прераснаха в общонационални демонстрации не само в големите градове на България, но и сред българската диаспора зад граница.
Позициите на останалите партии в парламента по време на консултациите
- ГЕРБ-СДС – Деница Сачева обяви, че коалицията не възнамерява да участва в излъчване на нов кабинет и настоя президентът да насрочи предсрочни избори, както и да обяви свой политически проект. Бе заявено намерение за внасяне на удължителен бюджет.
- ПП-ДБ – Посочиха невъзможност за ново правителство, като приоритет определиха удължителния закон за бюджета, въвеждането на 100% машинен вот и премахване на НСО-охраната за депутати.
- Възраждане – Искат предсрочни избори, ревизия на бюджета, провеждане на КСНС, референдум за българския лев и отлагане на влизането в еврозоната с 1 година.
- ДПС – Ново начало – Подкрепят удължителния бюджет, но считат, че мандатът на този парламент е изчерпан.
- БСП-Обединена левица – Изразиха притеснения, че удължителният закон крие рискове за социално уязвимите и предложиха ново разглеждане на бюджета.
- Има такъв народ – Не смятат за разумно да се търси ново преконфигуриране на 51-вия парламент.
Следващи стъпки – процедура за връчване на мандат
Съгласно Конституцията, президентът ще връчи три последователни мандата за съставяне на правителство – първо на ГЕРБ-СДС, след това на ПП-ДБ, а третият ще бъде по избор на президента. Ако и трите опита се провалят, предстои разпускане на парламента, назначаване на служебен кабинет и насрочване на избори до два месеца.
