Отмина една епоха: Георги Йорданов – живот, отреден на културата и държавността
България се сбогува с емблематичен държавник и общественик
Бившият министър на културата Георги Йорданов почина, съобщиха негови близки. Тъжната вест потопи в скръб българската културна и обществена общност. Животът на Георги Йорданов е неразривно свързан с развитието и възхода на българската култура, а приносът му към популяризирането и съхраняването на духовните ценности на страната остава неизмерим.
Носител на най-високи отличия и признание
Само преди година Георги Йорданов бе удостоен с най-високия държавен орден – „Стара планина – първа степен“, връчен му от президента Румен Радев за изключително високи заслуги в областта на науката, българската култура и изкуство.
Носител е и на два ордена „Георги Димитров“ и орден „13 века България“.
Биография и път в държавността
Георги Йорданов е роден на 29 май 1934 г. в град Твърдица, Новозагорско. Завършил е право в Софийския университет през 1956 г. Професионалната му кариера започва като прокурор в Сливен, но много скоро навлиза в политиката като секретар на Градския комитет на ДКМС. В последствие заема ключови постове в Българската комунистическа партия (БКП): завеждащ отдел „Пропаганда и агитация“, секретар и първи секретар на Окръжния комитет, първи секретар на Градския комитет на БКП в София.
От 1966 г. е кандидат-член, а от 1971 г. и пълноправен член на Централния комитет на БКП. Наред с политическата си ангажираност, Георги Йорданов дава съществен принос като председател на Комитета за култура (1982–1987 г.) и като министър на културата, науката и просветата в правителството на Георги Атанасов (1987–1989 г.).
Висши държавни длъжности и законодателна дейност
Йорданов е бил заместник-председател на Министерския съвет от 1979 до 1987 г. и от юли до декември 1989 г., председател на Съвета за духовно развитие при Министерския съвет, народен представител в периода 1971 – 1990 г. и кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП.
Отговорност и изпитания в новите времена
След демократичните промени през 1989 г. Георги Йорданов е изключен от БКП като един от най-близките съратници на Тодор Живков, но членството му в БСП по-късно е възстановено. През 1992 г. е обвиняем по дело №3, свързано с решения на Министерския съвет за безвъзмездна помощ на държави от Третия свят и братски партии – обвиненията са снети през 2000 г., а делото – прекратено. Йорданов е призован и като свидетел по делото срещу Иван Славков (зет на Тодор Живков), което също бива прекратено, а Славков – оправдан.
Отдадена на културата и семейството личност
Георги Йорданов е племенник на политика и държавника от БЗНС Николай Иванов и роднина на политика от БСП Чавдар Георгиев. Неговият житейски път остава пример за служене на българската култура и държавност, оставяйки следа, която ще бъде помнена от поколенията.
