Москва очертава нови граници в Украйна, докато спорът за територии спира мирния процес

Руският план за буферна зона в Суми и Харков: Стратегия под натиск и дипломатически застой

Русия разширява буферната зона в Суми и Харков

Руският президент Владимир Путин е разпоредил на военното командване да продължи разширяването на т.нар. буферна зона в североизточните украински области Суми и Харков през цялата 2026 г. Това става ясно от официален стенографски протокол на Кремъл, публикуван в края на декември. Решението идва в момент, когато мирните преговори между Русия, Украйна и САЩ навлизат в критична фаза, а териториалните компромиси се очертават като най-голямото препятствие.

По време на военно съвещание на 28 декември началникът на Генералния щаб Валерий Герасимов докладва, че руската групировка „Север“ е установила контрол над 940 кв. км в граничните райони на Сумска и Харковска област и е овладяла общо 32 населени места от началото на операциите.

Новите линии на контрол

Командващият групировката генерал-полковник Евгений Никифоров съобщава на Путин, че буферната зона в Сумска област вече достига около 60 км, а предните подразделения са на по-малко от 20 км от град Суми. В Харковска област зоната се простира до 15 км навътре в украинска територия и обхваща над 130 км по фронтовата линия.

„Това е изключително важна задача, тъй като гарантира сигурността на граничните райони на Русия“, заявява Путин. Той подчертава, че през 2026 г. разширяването трябва „със сигурност“ да продължи.

Мирните преговори под напрежение

Разпореждането за разширяване на буферната зона ясно показва, че Москва продължава да използва тактика на паралелен военен натиск и дипломатически диалог. Според американски представители около 90% от въпросите в преговорите между Русия и Украйна вече са обсъдени, но териториалните отстъпки остават непреодолима точка.

Последната рамка за мир, изпратена до Москва на 24 декември, предлага гаранции за сигурност по модел на колективната отбрана на НАТО и включва създаване на демилитаризирани зони в спорните райони, посочват медии, цитирани от международни източници.

Позицията на Москва

Заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков заявява на 26 декември, че Русия няма да подпише мирно споразумение „в този момент“. Той подчертава, че всяко уреждане трябва да отчита ултиматумите на Москва от 2021 г. към НАТО, свързани с архитектурата на европейската сигурност.
На 16 декември говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заявява, че Русия търси „мир“, а не „примириe“, което според него би дало време на Украйна „да се подготви за продължаване на войната“.

Украинската перспектива

Украинският президент Володимир Зеленски в последните седмици все по-често показва готовност да обсъжда териториални решения. Той предлага създаване на „свободна икономическа зона“ в части от Донецка област, но само при условие че тези територии останат под украинска администрация.
Зеленски подчертава, че всяко изтегляне на украински сили може да се случи единствено срещу реципрочно изтегляне от страна на Русия и че подобни решения трябва да бъдат одобрени чрез национален референдум.

Какво следва?

Продължаването на руските военни операции в Суми и Харков през 2026 г. вероятно ще усложни дипломатическите усилия. Разширяването на буферната зона поставя под въпрос възможността за бързо мирно споразумение, докато териториалният спор остава център на конфликта.