Румъния гледа „със завист и копнеж“: Как България се справя с еврото, докато съседите ни коментират
Присъединяването на България към еврозоната на 1 януари 2026 г. предизвика вълна от коментари в съседна Румъния, вариращи от благородна завист и поздравления до остра критика към собствените им политици. Докато София успешно навигира през първите седмици с единната валута, Букурещ остава встрани, изправен пред сериозни икономически предизвикателства и без ясен хоризонт за приемане на еврото. Мненията на румънски политици и анализатори очертават една ясна картина – България е направила важна крачка напред, която Румъния за момента може само да наблюдава, съобщи „MediaPool.bg“.
Поздравления, но и разочарование от Букурещ
Още в първия ден от членството на България в еврозоната, румънският евродепутат Зигфрид Мурешан отправи поздравления чрез публикация в социалните мрежи. „Поздравления към нашите български съседи за присъединяването към еврозоната! Може да сме разочаровани, че те се присъединяват преди нас, но ако отговарят на критериите, ние трябва да го признаем и да ги поздравим“, написа той. Думите му отразяват общото усещане в Румъния – признание за българския успех, примесено с разочарование от изоставането на собствената им страна. Този „танц“ между сътрудничество и конкуренция между двете държави датира още от предприсъединителния им период, довел до едновременното им влизане в ЕС през 2007 г., но сега София изпреварва Букурещ по пътя към по-дълбока интеграция.
Икономическите пътища се разминават
Макар Румъния да отбелязва видими успехи в борбата с корупцията и завладяната държава, икономическата ѝ картина е тревожна. След период на силен, но нездравословен подем, страната сега плаща цената под формата на огромни бюджетни дефицити (прогноза за 8.4% от БВП за 2025 г.), растящи дългове, повишаване на данъци и замразяване на доходи. Заплахата от „румънски сценарий“ се превърна в предупреждение и за българските политици и експерти. За сравнение, бюджетният дефицит на България се очаква да е около 3.2% за 2025 г., но опасността не е отминала, тъй като страната все още няма приет бюджет за 2026 г. Междувременно Букурещ се превърна в един от най-големите емитенти на външен дълг от развиващите се пазари, емитирайки евробондове за 16 млрд. евро миналата година, според информация на „Ройтерс“.
Румънски експерти: „Еврото трябва да е новият ни национален проект“
Влизането на България в клуба на единната валута стана повод за сериозни анализи и призиви в Румъния. Василе Пушкаш, бивш главен преговарящ на Румъния с ЕС, заяви в интервю за държавната агенция „Аджерпрес“, че присъединяването към еврозоната трябва да бъде следващият национален проект за страната. „Сега България е член на еврозоната и получи бонус за развитие и котва в Еврогрупата, докато Румъния дори няма обозрим хоризонт… Кой не би искал такъв национален проект?!“, риторично попита той, изтъквайки, че приемането на еврото би донесло стабилност и фискална дисциплина.
„Ще се сбогуваме с еврото заради дълга“
Още по-остър в критиката си към румънските власти беше проф. Кристиан Пъун от Букурещката академия за икономически проучвания. Той поздрави България за важната крачка към „по-добър, по-цивилизован свят“ и прогнозира: „Те ще бъдат по-добре с еврото, отколкото ние с тази инфлационна лея. Когато те приемат еврото, ние ще се сбогуваме с него почти безвъзвратно, тъй като публичният ни дълг ще надхвърли маастрихтския праг от 60% следващата година“.
Дългосрочен просперитет за България
Според икономиста Адриан Негреску, цитиран от в. „Гъндул“, България ще се радва на безспорни ползи в средносрочен и дългосрочен план. „Преходът към еврото ще донесе само просперитет. Българите ще имат достъп до по-добре платени работни места, тъй като присъединяването към еврото привлича инвеститори като магнит, и до кредити, които са три пъти по-евтини от тези в Румъния“, заяви той. Според него първоначалното покачване на цените е временен ефект, който ще отмине, докато икономическата стабилност, предвидимостта и инвестициите ще останат. „Румъния в момента гледа България със завист и копнеж“, заключи Негреску.
Преходът към еврото у нас: По-гладко от очакваното
На фона на коментарите отвъд Дунава, процесът по въвеждане на еврото в България протича нормално и дори по-гладко от прогнозите. Според Координационния център за еврото и БНБ, системни проблеми липсват, а възникналите казуси са незначителни и се решават в движение.
Близо половината левове вече са изтеглени
От Българската народна банка (БНБ) съобщиха, че към 9 януари 2026 г. обемът на левовете в обращение е намалял значително, като са изтеглени 48% от наличното парично обращение. В същото време са пуснати евробанкноти и монети на обща стойност над 3.1 млрд. евро. Над 2 милиона пенсионери вече получиха първите си пенсии в евро, а работещите теглят заплатите си в новата валута. Над 5000 банкомата в страната са преминали успешно към работа с евро още в първите дни на годината.
Какви са проблемите и как се решават?
Основните предизвикателства пред гражданите и бизнеса са свързани с опашки пред банковите клонове и временен недостиг на еврови банкноти и монети в по-малките търговски обекти. Регистрирани са и изолирани случаи на неправомерно начисляване на такси за превалутиране от някои банки, но от БНБ уверяват, че сумите са своевременно възстановени на клиентите. Централната банка напомня, че по закон обмяната на левове в евро е безплатна до 30 юни 2026 г. За улеснение на гражданите, отделни банкови офиси и касите на БНБ ще работят извънредно всяка събота до края на януари. От Министерството на финансите категорично заявиха, че срокът на паралелно обращение на лева и еврото изтича на 31 януари 2026 г. и няма да бъде удължаван.
