111 години българско кино: Защо първият филм е изгубен, но историята му е жива?
Днес, 13 януари, България отбелязва 111 години от рождението на своето киноизкуство и чества Деня на българското кино. На тази дата през далечната 1915 г. се състои премиерата на първия български игрален филм – „Българан е галант“. Тази прожекция поставя началото на седмото изкуство у нас и отваря нова страница в културната история на нацията, а денят е превърнат в официален празник за всички кинодейци.
„Българан е галант“: Началото на една епоха
Историческото събитие се случва в столичния „Модерен театър“ – първия специализиран киносалон в България. Филмът е дело на ентусиаста Васил Гендов, който е не само сценарист и режисьор, но и изпълнител на главната роля. В тази няма черно-бяла комедия, вдъхновена от популярните по онова време френски филми с Макс Линдер, Гендов се превъплъщава в образа на елегантния бонвиван Българан, който преживява поредица от любовни неволи. Негова екранна партньорка е актрисата от Народния театър Мара Липина. Така, пред очите на софийската публика, се ражда българската кинематография.
Изгубената лента и историческият спор
За съжаление, оригиналната филмова лента на „Българан е галант“ не е запазена до наши дни и се смята за изгубена. От пионерната творба са оцелели едва един-два фотографски кадъра, които са нямо свидетелство за първите стъпки на киното у нас. Въпреки че датата на премиерата е документирана, от Българската национална филмотека посочват, че все още съществува дебат сред историците относно точната година на производство на филма – 1910 или 1915 г. За любопитните зрители обаче в интернет пространството може да бъде открит римейк на филма, който дава представа за сюжета и духа на епохата.
Наследството на Васил Гендов и пионерите на киното
Васил Гендов остава в историята не само с първия филм, но и с редица други ключови за развитието на българското кино продукции.
„Любовта е лудост“ – най-ранният запазен филм
През 1917 г., само две години след дебюта си, Гендов представя своя втори филм – „Любовта е лудост“. Прожектиран в кино „Одеон“, той има щастливата съдба да оцелее през превратностите на времето и днес е най-ранният запазен български игрален филм.
„Бунтът на робите“ – първият звуков филм и първият за Левски
Новаторският дух на Гендов го тласка и към следващата революция в киното – звука. Неговият филм „Бунтът на робите“, завършен през 1933 г., е първата родна звукова продукция. Творбата е значима и с това, че е първият кинематографичен разказ за живота и делото на Апостола на свободата Васил Левски. Наред с Васил Гендов, сред пионерите, положили основите на българската кинематография, се нареждат и имената на Борис Грежов, Александър Вазов, Петър Стойчев, Васил Бакърджиев, Васил Пошев, Симеон Симеонов, Стефан Петров, Минко Балкански и Велко Стоев.
13 януари – официален празник на българското кино
В знак на почит към първата филмова прожекция и делото на първопроходците, 13 януари е обявен за Ден на българското кино. Решението за това е взето от правителството през 2005 г., с което професионалният празник на всички български кинодейци се свързва завинаги с датата, на която „Българан е галант“ за първи път вижда бял свят, предаде БТА.
