Петрол, власт и ядрена заплаха: Иран е в центъра на сблъсъка между три суперсили
Иран, държава с несметни природни богатства и стратегическо положение, се намира на кръстопът. Раздирана от вътрешни протести и наблюдавана под лупа от световните сили, съдбата ѝ е от ключово значение не само за Близкия изток, но и за глобалния ред, съобщи Deutsche Welle. САЩ, Русия и Китай имат свои собствени, често противоречиви, интереси в бъдещето на Ислямската република, превръщайки я в арена на сложна геополитическа игра.
С огромните си нефтени и газови залежи, контрола върху Ормузкия проток – възлова точка за световната енергийна търговия – и спорната си ядрена програма, Иран отдавна е смятан за ключов играч в региона. През последните седмици обаче страната с 93-милионно, предимно шиитско, население е обхваната от масови протести. Започнали заради икономическата криза, те бързо прераснаха в открито въстание срещу режима в Техеран, който от своя страна обвинява за бунтовете външни врагове като САЩ и Израел.
САЩ и Иран: Вражда, заплахи и ядренa програма
Отношенията между САЩ и Иран са белязани от дълбока враждебност още от Ислямската революция през 1979 г. и последвалата криза със заложници в американското посолство. Оттогава двете страни не поддържат дипломатически отношения, а връзките им се определят от санкции, напрежение и спорове. Основен препъникамък остава иранската ядрена програма. Западът обвинява Техеран в таен стремеж към създаване на атомна бомба – нещо, което Иран отрича, въпреки че вече е достигнал обогатяване на уран до 60%. САЩ настояват за пълно прекратяване на тези дейности. На фона на вътрешното напрежение в Иран, на 11 януари американският президент Доналд Тръмп обяви, че Техеран е готов за преговори, показвайки, че за иранското ръководство диалогът с „големия враг“ може да се окаже по-лесен от този със собствения народ.
Колко реален е рискът от война?
През последните дни президентът Тръмп неколкократно заплаши Иран с военна намеса, ако силите за сигурност приложат насилие срещу демонстрантите. Светът обаче остава в неведение за реалните мащаби на репресиите поради почти пълното спиране на интернет в страната от 9 януари. В същото време държавната телевизия излъчва кадри с пълни морги и отправя предупреждения към семействата да не допускат децата им да участват в протести, водени от „терористи“. От иранското външно министерство заявиха, че не се стремят към война, но са готови за нея.
Според Фатема Аман, експерт по Иран в Института за Близкия изток, външният натиск може да има обратен ефект. „Опитът показва, че външният натиск, особено ако не доведе до бързо падане на правителството, може да бъде използван като претекст за затягане на мерките за сигурност и по-силно потискане на протестиращите“, коментира тя пред Deutsche Welle. Аман смята, че целта на Тръмп може да е по-скоро промяна в поведението на режима, а не неговата смяна, която да бъде постигната чрез санкции и заплахи, а не чрез пълномащабна война. Една такава война би имала опустошителни последици за целия регион – от нестабилност на енергийните доставки до разрастване на конфликтите.
Регионалните играчи: Страх от дестабилизация
Съседните арабски държави в Персийския залив, макар и не съюзници на Иран, имат огромен интерес от регионална стабилност. Едно нападение срещу Иран крие риск от ответни удари по десетките американски военни бази, разположени на тяхна територия. Според политолога Фарзан Сабет, преди настоящите събития страните от региона са започнали да приемат Иран като политическа реалност, с която трябва да се съобразяват, наблягайки на дипломацията за намаляване на напрежението. Враждата между шиитски Иран и сунитска Саудитска Арабия за регионално господство обаче остава силна, особено след атаките с дронове срещу саудитски рафинерии през 2019 г., за които бяха обвинени подкрепяните от Иран хути в Йемен.
Китай и Русия: Защо подкрепят режима в Техеран?
Като близки съюзници на Ислямската република, Китай и Русия гледат с неодобрение на протестите и новите американски санкции.
Пекин и новите санкции
За Китай, който разширява влиянието си в Близкия изток и продължава да внася евтин ирански петрол въпреки санкциите, настоящата нестабилност е лоша новина. Пекин остро критикува санкциите, наложени на Иран през септември 2025 г., и ги определя като правно недопустими. След като президентът Тръмп обяви 25% мита за страни, търгуващи с Иран, Китай заяви, че ще защитава решително своите права и интереси.
Опасенията на Москва
Според енергийния експерт Умуд Шокри, най-големи опасения от един демократичен Иран би имала Русия. „Русия има голямо влияние върху сегашното ръководство на Ислямската република. Ако на власт дойде правителство, което застрашава интересите на Русия, то не би било желано за Москва“, казва той пред DW. Иран притежава едни от най-големите нефтени и газови запаси в света. Ако санкциите паднат, страната би могла да привлече капитали и технологии, да си върне пазарния дял и така да намали този на други износители като Русия.
Въпреки това, според Шокри, едно стабилно и демократично правителство в Техеран в крайна сметка би било в интерес на всички, тъй като би сложило край на интервенционистката външна политика на Иран, която дестабилизира целия регион.
