Празникът е част от т.нар. „сладки и медени дни“, които продължават и на следващия ден – Атанасовден. В Пиринско двата празника се почитат като дни на двамата братя близнаци – Антоний и Атанас, които заедно се борят с болестите и чумата.
Обредни хлябове и раздаване за здраве
На Антоновден жените месят медени питки, които раздават на съседи и близки „за здраве“ и „да е сладък животът“. Медът е символ на лек и защита, предава „Сандарт“.
Според традицията на този ден жените не трябва да работят тежка домашна работа – не се пере, не се плете, не се шие. Вярва се, че така се предпазват от болести и зли сили.
Ковачите и железарите празнуват своя професионален ден. В миналото те не работели на Антоновден, за да не разгневят светеца, който „укротява огъня“.
Забрани, които трябва да се спазват
Антоновден е сред т.нар. „тежки“ празници, свързани с опасни болести и нечисти сили. Народът вярва, че нарушаването на забраните може да „отвори вратата“ за болестите.
Не се работи с вълна и прежда – Не се преде, не се плете и не се шие – вярва се, че иглите и куките „боцкат“ светеца и той може да се разгневи.
Не се дава нищо назаем – Според поверията, ако дадеш нещо назаем на Антоновден, „даваш здравето си“.
Не се карат хората – Смята се, че кавгите на този ден привличат болести и лош късмет.
Не се ядат бобови храни – В някои райони избягват боб, леща и грах, защото „надуват“ и се свързват с болести.
