На Антоновден традиционно се приготвят две обредни погачи, които се намазват обилно с мед. Едната се раздава на семейството или се поставя на празничната трапеза, а другата се оставя на тавана като символична защита срещу болести и нещастия.
Медът заема особено място в ритуалите, а на масата присъстват още медени сладкиши, плодове с мед и месо. Не се готвят бобови и ориз, защото се смята, че могат да повикат шарка в дома, а на животните се дава само сено и клони. Свинското също се избягва, за да не се разсърдят болестите. Типични ястия за деня са пълнена кокошка с булгур или пиле с кисело зеле, както и содена питка, тутманик със сирене и бъркани яйца, предава vkusotii.bg.
На следващия ден, Атанасовден, на трапезата отново присъства медената питка, а основното ястие традиционно е свинско с бамя. Стопаните наблюдават и времето, за да предскажат каква ще бъде годината – обилен сняг се приема като знак за бъдещо плодородие.
В някои краища на страната се организират общи курбани за здраве и защита от болести. Правят се и лични оброци, с които хората се обръщат към св. Атанасий с молба да донесе изцеление или да помогне при тежки житейски изпитания. Тези обичаи показват колко дълбоко в народната памет двамата светци остават свързани със здравето, надеждата и прехода от зима към пролет.
