Колаж: "Нова Варна"
По стара народна традиция, днес, на Атанасовден се спазват редица обичаи за предпазване от болести. В народните вярвания болестите се раждат на Антоновден и тръгват по земята в деня на Св. Атанасий, с които вярвания са свързани и повечето от традициите за празника.
Сред обичаите за Атанасовден са:
Домакините приготвяли питки, които раздавали, намазани с мед или петмез, за здраве и за да омилостивят чумата и другите болести и да не почукат те на вратата им. Вярвало се, че сладкото държи чумата далеч, както и че тя се страхувала от кучета, поради което в някои краища от страната хлябовете и питките за празника се приготвяли именно в тази форма.
Свети Атанасий е известен като светецът, пазещ хора и добитък от най-страшните болести, поради което по стара традиция на празника се прави курбан, за който се избира задължително черна кокошка, тъй като старите хора казвали, че: „болестите бягат от черното пиле“. Курбанът от черна кокошка пазел хората от епидемия от чума.
Цветна и ароматна е традицията, която се спазвала в някои краища на страната, свързана с обичая да се посреща утрото и началото на края на зимата на високо в планината и на открито от жените. Те приветствали утрото, първите слънчеви лъчи и приближаващото лято, след което берели кокичета и кукуряк и се кичели за здраве с тях.
По традиция на Атанасовден в онези времена, в които нямало хипермаркети и продажба на консервирани продукти за зимата, домакините преглеждали запасите си от дърва за огрев и зимнина в избата, за да преценят ще им стигнат ли.
В деня, посветен на Св. Атанасий, старите хора съветвали младите да не минават под и близо до високи дървета, където се говорело, че стояла чумата и избирала жертвите си, виждайки ги добре от дърветата, извисили короните си към небето. Това била причината и да няма хора – пусти и празни оставали хорищата и мегданите.
За разлика от предходната традиция, която отрича народното веселие и игрането на хора, популярна традиция за празника в плевенско е точно хоро – мъжкото хоро, което момците играели без ризи, за да покажат, че зимата си тръгва и лятото наближава.
Какво да не правим на Атанасовден?
Подобно на Антоновден и на Атанасовден не се приготвят варива особено боб и леща, на които народът оприличавал обрива от шарката, за да не се ошарят децата в семейството. За разлика от деня, посветен на Св. Антоний, на празника на Св. Атанас присъствало често свинското месо като основно ястие за обредната трапеза, поднасяно традиционно с бамя.
По стара традиция домакините не трябва да плетат и шият на 18 февруари, за да не разгневят лелята, както наричали чумата.
Сериозен инцидент с опасност за живота разтърси крайбрежието край Варна в неделя вечерта. Двама млади…
С настъпването на летните горещини, много хора посягат към леденостудена вода, за да се разхладят…
Смъртта на младата жена, която беше в неизвестност от събота, сложи трагичен край на мащабната…
Малините – тези сочни, ароматни плодове, често свързвани с лятото и детските спомени, крият в…
Пенсионерите, които получават своите месечни доходи чрез пощенските станции, трябва да имат предвид важна информация…
Магнитните бури са често срещано природно явление, което може да повлияе на хората, особено на…
Leave a Comment