Денят на Холокоста: Разказите за Ирена Сендлер и Андре Гьолен, които рискуваха всичко срещу геноцида
Днес, 27 януари, светът свежда глава в памет на милионите жертви на Холокоста – едно от най-мрачните престъпления в човешката история. На този ден през 1945 г. войските на Червената армия освобождават малцината оцелели в концентрационния лагер Аушвиц, превърнал се в зловещ символ на нацисткия геноцид. С резолюция на ООН от 2005 г. датата е обявена за Международен възпоменателен ден на Холокоста, за да напомня на поколенията за ужасите на омразата и да повтаря вечния призив: „Никога вече“.
Аушвиц: Индустрията на смъртта
Създаден на територията на окупирана Полша, концлагерът Аушвиц се превръща в централен елемент от хитлеровото „окончателно решение на еврейския въпрос“. В него и в другите лагери на смъртта са депортирани и систематично унищожени милиони хора от цяла Европа. Макар точният брой на жертвите да е труден за изчисляване, историческите данни сочат за близо 6 милиона убити евреи – почти цялото еврейско население на континента.
Жертви на нацистката идеология обаче не са само евреите. В лагерите загиват и критици на Хитлер, политически опоненти като комунисти и демократи, роми, славяни, хомосексуални, хора с увреждания, членове на „Свидетели на Йехова“ и духовници, отказали да проповядват расовите теории на нацизма. Геноцидът, основан на идеята за „подчовеци“, е бил готов да погълне всеки, който не се вписва в зловещата класация на нацистите.
Защо „Никога вече“ трябва да се помни днес
Холокостът е безпрецедентен не само с броя на жертвите, но и с индустриалния и методичен начин, по който е извършен. Той е смразяващ пример как омразата може да се превърне в държавна доктрина, а доктрината – в практика на геноцид. Историята ни учи, че това, което се е случило веднъж, може да се повтори. Расизмът и нехуманната политика не са изчезнали и днес. Затова споменът за този срамен момент от миналото служи като вечно напомняне докъде могат да стигнат идеологиите, основани на превъзходство и омраза. Да не забравяме, че Хитлер идва на власт чрез легални избори, а престъпленията са извършени от обикновени хора. Паметта е нашето най-силно оръжие срещу забравата и повторението на историята.
Героините на Холокоста: Жените, които се изправиха срещу злото
На фона на неописуемия ужас изгряват и истории за невероятна смелост. Истории на хора, които са рискували всичко, за да се противопоставят на злото. Сред тях се открояват имената на две жени – Ирена Сендлер и Андре Гьолен, чиято саможертва спасява хиляди детски животи.
Ирена Сендлер: Ангелът от Варшавското гето, спасил 2500 деца
Родена във Варшава, Ирена Сендлер израства с думите на баща си: „Ако видиш някой да се дави, трябва да се опиташ да го спасиш, дори и да не можеш да плуваш“. Тези думи определят целия й живот. Като социален работник по време на нацистката окупация на Полша, Ирена отказва да се подчини на забраната да се помага на евреи. Когато през 1940 г. е създадено Варшавското гето, тя си издейства пропуск като медицинско лице и започва своята тайна мисия.
Под псевдонима „Йоланта“, Ирена оглавява детския отдел на нелегалната организация „Жегота“. Тя създава сложна мрежа за извеждане на еврейски деца от гетото, използвайки линейки, канализацията, съдебната палата и дори чували и куфари. За всяко спасено дете тя води закодиран списък с истинското му име и новото му местонахождение с надеждата, че един ден ще може да го върне на семейството му. Тези списъци са скрити в буркани и заровени в градината на нейна приятелка. Смята се, че Ирена и мрежата й са спасили около 2500 деца.
През октомври 1943 г. тя е арестувана от Гестапо. Подложена е на жестоки мъчения, но не издава нито едно име. Осъдена е на смърт, но „Жегота“ успява да подкупи пазачите и да я спаси в последния момент. Официално обявена за екзекутирана, Ирена живее в нелегалност до края на войната. Години по-късно, въпреки героизма си, тя казва: „И до ден днешен се чувствам виновна, че не направих повече“. Животът й вдъхновява книги, пиеси и филма „Децата на Ирена Сендлерова“ (2009).
Андре Гьолен: Учителката, която скри учениците си от нацистите
В Брюксел учителката Андре Гьолен също повежда своя тиха война срещу нацизма. Когато през 1942 г. еврейските й ученици се появяват с жълти звезди, тя възмутено нарежда на всички деца да носят престилки, за да прикрият унизителния знак. Скоро след това се присъединява към подземния „Комитет за защита на евреите“ и започва да укрива еврейски деца в домове и манастири.
През май 1943 г. германците нахлуват в нейното училище през нощта. Когато един офицер я пита дали не се срамува да преподава на евреи, тя смело отвръща: „Не ви ли е срам да се биете срещу еврейски деца?“. Гьолен успява да избегне арест и веднага предупреждава останалите еврейски семейства. Принудена да се укрива под фалшиво име, тя продължава своята дейност до края на войната, спасявайки стотици деца. Подобно на Ирена, тя пази кодирани записи, които помагат на много деца да се съберат отново с оцелелите си роднини след войната.
Историите на Ирена Сендлер и Андре Гьолен са фар на надеждата в най-мрачните времена. Те ни напомнят, че дори когато злото изглежда всесилно, смелостта и човечността на един човек могат да променят съдби и да спасят светове. В деня, в който почитаме жертвите, нека почетем и паметта на тези праведници, чийто подвиг е доказателство за силата на човешкия дух.
