Луната открехва вратата между световете: Как да почетем мъртвите на Задушница

Месопустна Задушница на 14 февруари: Денят, в който завесата между световете изтънява. Какви ритуали трябва да спазим и какво ни казват сънищата ни

На 14 февруари 2026 година, точно когато западният свят празнува любовта между живите, Месопустна Задушница отваря вратата към онези, които вече не са сред нас. Това е първата Задушница през годината – ден, в който Църквата ни приканва да се помолим за душите на починалите, а според народните и астрологични вярвания Вселената сама прави завесата между световете прозрачна като воал.

Християнският и астрологичният смисъл на Месопустна Задушница

Църквата определя Месопустна Задушница като подвижен празник, свързан с Великден. Но Задушница е много повече от църковно отбелязване – тя е момент на преход, който според астрологията съвпада с движение на Слънцето през последните градуси на Водолей или първите на Риби. Това е период на разтваряне на границите, на мистично състояние, в което границите между световете стават по-тънки.

Според традицията душите на мъртвите в този ден напускат отвъдното и се връщат при живите. Те влизат в домовете, сядат на познатите маси, слушат разговорите и усещат нашата любов – или липсата й.

Астрологията предлага различно обяснение, но достига до подобен извод: в определени дни електромагнитното поле на Земята се променя, което прави “завесата” между измеренията по-тънка. Душите не идват отнякъде – просто стават по-близо. Затова толкова много хора през вековете са усещали присъствието на покойните си близки на Задушница.

Как да почетем предците: Ритуалът на 14 февруари

Какво е необходимо

Три неща: свещ, памет и любов.

Сутрешният ритуал

Сутринта запалете бяла свещ – символ на чистота и преминаване. Затворете очи и призовете предците си, като казвате имената им бавно и с уважение. Ако не знаете имената, кажете: „Всички мои предци, познати и непознати, елате при мен.”
Благодарете им за живота, за кръвта и името, които носите. После останете в тишина. Може да усетите топлина, мирис, мисъл или просто тиха вътрешна яснота.

Завършете с: „Благодаря ви, че дойдохте. Моля ви, останете близо.”

Ако е безопасно, оставете свещта да изгори докрай.

Посещение на гробищата

Занесете цветя и подавка – жито, плодове или други обичайни дарове. Поседете до гроба, говорете на починалия, споделете радости и тревоги. Отговорът може да дойде по-късно – в сън, мисъл или непредвидено събитие.
След споделеното – слушайте тишината. Тя е езикът на предците.

Задушната вечеря

Вечерта пригответе традиционни постни ястия:

• жито с мед и орехи
• боб
• други постни рецепти от традицията

Поставете празна чиния за предците и от всяко ястие сложете малко в нея. Кажете: „Поканвам нашите предци на тази трапеза. Моля, яжте с нас. Моля, бъдете близо.”

Храната от чинията оставете през нощта и на следващия ден я дайте на птиците или на земята.

Сънищата след Задушница: Послания от отвъдното

Намаляващата Луна и отвореният „портал“ правят нощта след 14 февруари особено силна. Ако сънувате починал близък, не се страхувайте – това е общуване, не предупреждение. На сутринта запишете съня.

Ако покойникът изглежда тъжен или ядосан, може да има неизлекувана родова рана. На следващата Задушница направете ритуал за освобождаване:

„Освобождавам яростта на [име]. Прощавам. Изцелявам.”

Изгорете хартията.

Любовта към предците: Връзка, която не умира

Любовта към предците е кръв, ДНК, памет, вплетена в клетките ни. Това е космична връзка, която никоя смърт не може да прекъсне.

На 14 февруари запалете свещ. Кажете имената им. Благодарете.

Те са ви дали най-голямата любов – живота.

И най-малкото, което можем да направим, е да им благодарим.