Турция предлага да строи магистрали у нас на концесия: Какво остава за следващото правителство?

Турски компании искат на концесия магистрала „Черно море“ и два скоростни пътя

Новият министър поема критично важни задачи в МРРБ

Строителството на магистралите „Хемус“ и „Черно море“, както и актуализирането на строителните договори, са сред най-належащите задачи, които очакват новия министър на регионалното развитие Ангелина Бонева. На бюрото ѝ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) ще я чака дълъг списък от ангажименти, оставени от предшественика ѝ Иван Иванов (БСП).

Един от най-спешните казуси остава санирането на сгради по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), което е част от последните плащания, включително тези, които трябва да бъдат подадени до края на март, според очакванията на Европейската комисия. Това беше подчертано при представянето на годишния отчет на екипа на Иванов, в деня на обявяване на новия служебен кабинет от премиера Андрей Гюров.

Иванов изтъкна, че управлението е „рестартирало“ ключови инфраструктурни проекти, и настоя бъдещите кабинети да не ги изоставят.

Турски компании заявяват готовност да изградят АМ „Черно море“

Министърът в оставка обяви, че проектирането на бъдещата магистрала „Черно море“, която ще свърже Варна с Бургас, е практически завършено. От нея са построени едва около 5 км край Варна още по времето на социализма, като остават близо 100 км ново трасе.

Иванов разкри, че са водени разговори с турската страна за изграждане не само на магистралата, но и на два допълнителни скоростни пътя – от Малко Търново до Бургас и от Варна до Дуранкулак. Така би се осигурила бърза транспортна връзка от турската до румънската граница. Турски фирми вече са заявили готовност да изградят трасетата на концесия, но времето не е стигнало на кабинета на Росен Желязков да финализира преговорите.

АМ „Хемус“ – три лота все още чакат разрешения

Въпреки предварителните съобщения, три лота на магистрала „Хемус“ – между Велико Търново и Търговище (лотове 6, 7 и 8) – все още нямат издадени разрешения за строеж. Подписани са документите за лотове 4 и 5 до Велико Търново и за лот 9 към Търговище. Въпреки пускането в експлоатация през миналата година на първия лот между п.в. „Боаза“ и връзката с пътя Луковит–Угърчин (14 км), плащането към строителите вероятно още не е извършено.

Индексацията на договорите остава за следващия кабинет

Индексирането на строителните договори, част от които са подписани още през 2019 г., остава нерешен въпрос. Със заповед от 6 февруари Иванов е спрял индексацията, тъй като това представлява ангажимент за бюджета и трябва да бъде взето решение от бъдещите управляващи. Той подчерта, че макар индексацията да е неизбежна, не желае темата да бъде използвана политически.

Оценка на АПИ и други ключови инфраструктурни дела

Иванов даде висока оценка на Агенция „Пътна инфраструктура“ за отличната работа по зимното поддържане на републиканските пътища. Новият министър ще трябва да избере изпълнител за последния участък от магистрала „Русе – Велико Търново“, където ПП–ДБ откриха „корупционна надценка“ заради цена от 25 млн. евро на километър.

Сред останалите ангажименти са довършването на пътя Видин – Ботевград, подписването на документи за старта на строежа на кръговото на пътя Силистра–Шумен и издаването на разрешителни за Южния обход на Пловдив.

860 млн. евро за пътни ремонти през 2025 г.

За миналата година пътните ремонти възлизат на 860 млн. евро. Не е ясно каква част от средствата са разплатени, като според бранша поне половината още се дължат. При липсата на държавен бюджет това ще стане работа на следващия редовен кабинет.

Обезопасени са 36 опасни пътни участъка, идентифицирани от МВР, но още 145 зони с концентрация на катастрофи остават за обработка до крайния срок – 2026 г.

Финансиране за общините и саниране по ПВУ

По Инвестиционната програма за общински проекти има подписани 2409 споразумения. През 2025 г. МРРБ е разплатило близо 384 млн. евро, а Българската банка за развитие – още 130.5 млн. евро. Иванов подчерта, че финансирането е било предоставяно без политически критерии.

Едно от значимите постижения е спасяването на процедурата за енергийно обновяване на жилищните сгради по ПВУ на стойност 1.2 млрд. лева. В програмата участват 1039 сгради, обхващащи около 150 хиляди души. Завършен е Националният план за саниране, както и единната информационна система на етажната собственост, която чака обнародване на наредбата за прилагането ѝ.

На финален етап е и Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, предвиждаща инвестиции от 2.5 млрд. лева до 2029 г., която се очаква да заработи след приемането на държавния бюджет за 2026 г.