Днес православните християни отбелязват Сирни Заговезни – празник, който поставя духовната граница между делничното и времето на поста, между човешката слабост и стремежа към вътрешно пречистване. Наричан още Неделя на прошката, този ден е посветен на едно от най-трудните, но и най-светлите християнски послания – да поискаш и да дадеш прошка.
Сирни Заговезни се чества седем седмици преди Великден и бележи навлизането във Великия пост. В църковния календар той е известен като Неделя сиропустна – последният ден, в който се консумират млечни храни преди началото на строгите пости. Много по-важен от кулинарната традиция обаче остава духовният смисъл на празника.
По стар обичай по-младите посещават родителите, кръстниците и по-възрастните си близки, покланят се и изричат простичките, но дълбоки думи: „Прости ми“. Отговорът е също толкова значим – „Простено да ти е“. В тези кратки фрази се съдържа идеята за смирение, за осъзнаване на грешките и за възстановяване на нарушената хармония между хората. Прошката не е формалност, а акт на вътрешна сила и вяра, който подготвя душата за предстоящите седмици на покаяние и молитва.
В различни краища на страната празникът се съпровожда и от народни обичаи. Палят се огньове за здраве и символично пречистване, прескачат се пламъците, а трапезата събира семейството в навечерието на постите. Така християнската традиция и народната култура се преплитат в общо послание за обновление.
В столицата празничната света литургия в митрополитската катедрала „Света Неделя“ ще бъде оглавена от патриарх Даниил. Очаква се той да отправи духовно послание към вярващите, насърчавайки ги да посрещнат Великия пост с чисто сърце, смирение и готовност за прошка.
Сирни Заговезни напомня, че пътят към Възкресението минава през покаянието и помирението. В деня на прошката християните се обръщат един към друг с надеждата да изчистят обидите и да укрепят връзките си – защото истинската вяра започва от сърцето и от способността да простиш.
Автор: Виктор Калицов.
