Сирни Заговезни е един от най-светлите и емоционални български празници, посветен на прошката и подготовката за Великденския пост. На този ден младите търсят прошка от по-възрастните, децата — от своите родители, а младоженците — от кумовете си. Ритуалът е дълбоко почитан и включва целуване на ръка и произнасяне на думите: „Прощавай, мамо, тате…“. Отговорът винаги е един и същ: „Господ да прощава, простен да си!“.
Огньовете на Поклади – символ на здраве и обновление
Характерен обичай на Сирни Заговезни е паленето на големи огньове, известни като клади. След като огънят прегори, хората прескачат пепелта за здраве, а около пламъците се играят хора и се пеят песни. Именно заради тези ритуали празникът е наричан и Поклади. Огънят се възприема като символ на пречистване, защита и ново начало.
Оратниците – огнена традиция срещу бълхи и зло
Огруглици от слама, които пазят дома
В някои краища на България се практикува и обичаят „оратници“ (или „огруглици“). Това са факли, направени от слама. Всеки стопанин ги завърта около главата си, вярвайки, че по този начин прогонва бълхите и нечистата сила от дома. Тази традиция е едновременно практична и символична — огънят се използва като елемент на защита и пречистване, както от видимото, така и от невидимото зло.
Сирни Заговезни днес – жива връзка с миналото
И до днес българските семейства отбелязват Сирни Заговезни като празник на примирението, духовното пречистване и съхранените през вековете обичаи. Прошката и огънят остават централни елементи в този ден, а традициите продължават да се предават от поколение на поколение като част от нашата национална идентичност.
