Проповед в храм „Възкресение Христово“ във Велико Търново за прошката и силата на поста. В навечерието на Великия пост, на Сирни Заговезни, в храм „Възкресение Христово“ във Велико Търново отец Петър Иванов призова вярващите към истинска прошка, смирение и събиране на „съкровища на небето“, които не ръждясват и не се губят.
В основата на проповедта му прозвучаха думите на Христос от Евангелието: ако простим на човеците прегрешенията им, и Небесният Отец ще прости на нас. Свещеникът припомни и друг евангелски призив – ако искаш да принесеш дар на Бога, но имаш нещо против брата си, първо се помири с него.
„Много често ние държим ключа за собственото си спасение в ръцете си“, подчерта отец Петър. Според него прошката не е формалност, а условие, без което човек не може да очаква Божията милост.
Той насочи вниманието и към молитвата „Отче наш“, която вярващите произнасят всеки ден: „Прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници“. „Каква полза да я казваме по сто пъти, ако не разбираме смисъла ѝ?“, попита духовникът. По думите му, първата крачка винаги е личната – ние трябва да простим, за да можем и да поискаме прошка.
Свещеникът отбеляза, че често чува думите: „Не мога да простя“. Но Евангелието е ясно – ако не простим, и на нас няма да бъде простено. Затова в деня на всеобщото опрощение християнинът трябва първо да отвори сърцето си към ближния, а след това да поиска и неговата прошка.
В проповедта бе засегната и темата за поста и лицемерието. Христос предупреждава да не постим „като лицемерите“, които помрачават лицата си, за да покажат на хората, че постят. „Те вече получават своята награда“, напомни отец Петър. Истинският пост е тих, скрит от показност и тщеславие.
Той цитира и свети Йоан Златоуст, който обяснява, че думите „помажи главата си и умий лицето си“ не са буквална заповед, а образен призив. В Стария Завет помазването с елей е знак на радост. Така и християнинът трябва да посреща поста не с намръщеност, а с духовна радост, че работи за своето спасение.
Отец Петър призова вярващите да не трупат земни богатства, които молец и ръжда повреждат, а да събират съкровища на небето – добродетели. Любов, търпение, братолюбие, смирение – това са истинските богатства, чрез които човек намира място в Царството небесно.
„Където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“, припомни той Христовите думи. Ако сърцето ни е устремено към небесното, ако събираме добродетели, тогава ще бъдем с Христос.
В заключение духовникът определи смисъла на прошката като начало на духовно израстване. Той насърчи вярващите да бъдат по-търпеливи, по-скромни и по-снизходителни към немощите на другите, вместо да ги осъждат. Само така човек може достойно да навлезе в дните на поста, да съпреживее Христовите страдания и да разбере дълбочината на Неговото спасително дело.
„Божията благодат и милост да бъдат с всички вас“, завърши отец Петър Иванов.
Автор: Виктор Калицов.
