Мартеницата е един от най-ярките символи на българската култура, а въпросът „Докога се носи?“ всяка година събира милиони търсения в Google. Обичаят, съхранен през вековете, е неразривно свързан с настъпването на пролетта и първите ѝ знаци.
До виждане на първия щъркел или лястовица
Според народните вярвания щом човек види първия щъркел или лястовица, пролетта официално е дошла. С появата на прелетните птици мартеницата трябва да бъде свалена, защото те носят послание за нов живот, обновление и пробуждане на природата.
До появата на първото цъфнало дърво
Друг широко разпространен обичай гласи, че мартеницата се сваля, когато човек забележи първото цъфнало плодно дръвче. Цветовете са символ на здраве, плодородие и ново начало, а свалянето на мартеницата в този момент носи благополучие през цялата година.
До края на месец март
Ако пролетните признаци закъснеят или не успеете да видите нито птица, нито цъфнало дърво, традицията позволява мартеницата да се носи до края на март. След 31-ви март тя задължително трябва да бъде свалена.
Какво се прави с мартеницата след сваляне
След като настъпи моментът да свалите мартеницата, традицията предвижда няколко символични действия.
Връзване на мартеницата на цъфнало дърво
Най-популярният обичай е мартеницата да се постави върху цъфнало дърво. Смята се, че така тя ще „прехвърли“ здравето и добър късмет към човека, който я е носил.
Поставяне под камък
Друг старинен ритуал е мартеницата да се сложи под камък. След няколко дни човек трябва да провери какво се е събрало под него. Ако има мравки, според вярванията годината ще бъде изключително плодородна и успешна.
Тези традиции са част от богатото българско културно наследство и продължават да се предават от поколение на поколение. Независимо дали спазвате всички ритуали или само част от тях, мартеницата остава символ на надежда, здраве и ново начало.
