АПИ 2020–2025: Милиарди по пътя, но малко реален напредък
Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) остава най-големият публичен инвеститор в България. Между 2020 и 2025 г. през агенцията са разходвани над 12 млрд. лв., но ключовият въпрос продължава да стои без отговор: какво реално получи държавата срещу тези средства?
Ерата на турбуленция (2020–2023): Как се натрупа инфраструктурният дълг
Периодът започва с т.нар. фискална илюзия. През 2020 г. АПИ изразходва над 2,5 млрд. лв., основно за АМ „Хемус“ и трасето Видин–Ботевград, чрез масово използване на „ин хаус“ процедури и постановления на Министерския съвет, приети в последните седмици на годината.
Резултатът е тревожен:
- платени аванси за милиарди;
- договори без осигурено бъдещо финансиране;
- скрит дефицит, който излиза наяве през 2021 г.
След политическата промяна държавата открива дупка от 2,5 млрд. лв. по договори за текущ ремонт и поддръжка, възложени без обществени поръчки. Плащанията са спрени, секторът блокира, а АПИ дори остава без договори за зимно поддържане.
Следващият удар идва от инфлацията през 2022–2023 г. Цените на битума, стоманата и цимента скачат рязко, фирмите отказват да работят по стари тарифи, а държавата оцелява с удължителни бюджети. Напредъкът по „Хемус“ е почти нулев.
2025 г.: Пари има, но пътят още го няма
Годишният отчет за 2025 г. показва финансова стабилизация, но липса на инфраструктурен пробив.
Приходен пробив
- Тол такси: приблизително 763 млн. лв. (включително CO₂ компонент)
- Винетки: около 314 млн. лв.
Съотношението тежкотоварен/лек трафик достига над 2,5:1 – закъсняла, но правилна стъпка. Тол системата за първи път реално започва да издържа поддръжката на пътищата.
Разходен проблем
Общите разходи на АПИ за 2025 г. са около 2,44 млрд. лв.:
- 1,2 млрд. лв. за строителство и основни ремонти;
- 680 млн. лв. за текущо поддържане;
- над 100 млн. лв. за електронни системи.
Големият проблем е, че значителна част от тези пари покриват стари грешки, а не създават нови километри път.
АМ „Хемус“ – хроника на един провал
Въпреки стотиците милиони, реалният напредък е минимален:
- само един участък е напълно завършен;
- други са между 40% и 60% изпълнение;
- сложните съоръжения драматично изостават.
Причината не е липсата на средства, а моделът „ин хаус“, който блокира конкуренцията, позволи раздаване на аванси без достатъчен контрол и направи прекратяването на договори почти невъзможно. Новият реалистичен срок за завършване е 2028–2029 г., при продължаващо оскъпяване.
Индексацията – скритият данък
Методиката за индексация позволява увеличение от 50–70% на цените по стари договори. Така:
- с 1 млрд. лв. през 2025 г. се строи по-малко, отколкото с 1 млрд. през 2020 г.;
- бюджетът поема цената на забавянията от минали години.
Одитите: Контрол със закъснение
Докладите на Сметната палата за 2024–2025 г. показват известен напредък, но разкриват и:
- нарушения при обществени поръчки;
- ангажименти, близки до квази-държавен дълг;
- материали, изпратени до прокуратурата и АДФИ.
Изводът: Парите ги има, пътят изостава
АПИ през 2025 г. вече не е „касиčka без контрол“, но продължава да плаща сметките на миналото вместо да строи бъдещето. България има средства, но инфраструктурният напредък остава бавен.
Какво трябва да се промени
- Многогодишен бюджет, защитен от политически цикли;
- Пълна прозрачност на договори и плащания в реално време;
- По-евтина и по-ефективна тол система;
- Проектна готовност преди строителство, не след него.
Без тези мерки страната ще продължи да инвестира милиарди, но да се движи на първа предавка.
