Има ли скрито финансиране в българските избори? Кой похарчи най-много за реклама?

Изборният процес в България приключи с повишена избирателна активност и оценки за прозрачна организация от страна на международните наблюдатели от ОССЕ и ПАСЕ. Въпреки положителните оценки за спазването на гражданските права, експертите отчитат силно поляризирана кампания и негативна реторика. Наред с политическите послания, фокусът пада и върху финансовата прозрачност на партиите.

Кои партии инвестираха най-много в медийна реклама?

Според данни на Института за развитие на публичната среда, политическите субекти са изразходвали малко над 900 хил. евро за медийна реклама в последните дни на кампанията. Анализите показват, че около 70% от тези средства са насочени към телевизионно отразяване, съобщава Нова телевизия.

Ето как се разпределят разходите за медийна реклама по данни на Института:

• „Прогресивна България“ – 196 219 евро
• ПП-ДБ – 172 157 евро
• „Възраждане“ – 163 691 евро
• ГЕРБ-СДС – 61 712 евро
• БСП-ОЛ – 55 835 евро
• ДПС – 32 122 евро

Рискове от „скрито финансиране“

Ива Лазарова от Института за развитие на публичната среда обръща внимание на притеснителна практика: множество физически лица даряват идентични или сходни суми, често в прагове, които не изискват доказване на произхода на парите. По думите на експертите това създава предпоставки за заобикаляне на законовите ограничения за финансиране от юридически лица.

Бившият председател на ЦИК Ивилина Алексиева-Робинсън допълва, че действащата нормативна уредба съдържа слабости, които позволяват условия за „скрито финансиране“. Липсата на строг контрол при разпределянето на средства през множество дарители затруднява проследяването на реалния източник на финансиране.

Оценка на изборния процес

Въпреки финансовите въпроси, експертите отчитат по-интензивни действия на институциите срещу изборни нарушения. Ивилина Алексиева-Робинсън отбелязва добрата координация между МВР и останалите структури, както и усилията за разяснителна кампания.

Въпреки това, докладът посочва и редица предизвикателства:

• Съмнения за купуване на гласове;
• Присъствие на неоторизирани лица в секциите;
• Недостатъчна подготовка на секционните комисии;
• Неясноти при броенето на бюлетините и преференциите.

По отношение на машинното гласуване, макар да няма сериозни отклонения, експертите подчертават необходимостта от по-стриктни правила и ясно отразяване на техническите несъответствия при разписките в протоколите.