Ново проучване на Каролинския институт: Месото и превенцията на деменция при генетично предразположени лица
Ново научно изследване, проведено от учени от престижния Каролински институт в Стокхолм, публикувано в списание JAMA Network Open, хвърля нова светлина върху връзката между храненето и здравето на мозъка. Според резултатите, възрастни хора, които носят специфични генетични вариации, свързани с по-висок риск от болестта на Алцхаймер, могат значително да забавят когнитивния спад чрез консумация на по-голямо количество месо. Информацията бе разпространена първоначално от Science Daily.
Ролята на гена APOE
Генът APOE играе критична роля в определянето на риска от развитие на деменция. В Швеция около 30% от населението носи генните комбинации APOE 3/4 или APOE 4/4. Статистиката показва, че близо 70% от хората, диагностицирани с болестта на Алцхаймер, притежават един от тези два варианта.
Миналата година Шведската агенция по храните преразгледа наличните проучвания за храненето и деменцията, призовавайки за по-задълбочени изследвания относно ефекта на месните продукти върху мозъчното здраве.
Какво разкри проучването?
Водещият автор на изследването, Якоб Норгрен, изследовател в отдела за невробиология, здравни грижи и общество в Каролинския институт, обяснява, че хипотезата се основава на еволюционни данни. APOE4 е най-старият вариант на гена, появил се вероятно в период, когато предците ни са разчитали основно на храна с животински произход.
Учените са проследили над 2100 участници на възраст над 60 години, включени в шведското национално проучване Kungsholmen (SNAC-K), в рамките на 5 години.
Ключови резултати за здравето
Резултатите показват категорична разлика:
- При участниците с APOE 3/4 и 4/4, които консумирали по-малко месо, рискът от развиване на деменция бил двойно по-висок.
- Този риск драстично намалявал при групата, консумираща повече месо – средно 870 грама на седмица при диета от 2000 калории на ден.
„При тези, които консумираха повече месо, се наблюдаваше значително по-бавен когнитивен спад, но само ако те носеха генните варианти APOE 3/4 или 4/4“, посочва Норгрен. Той допълва, че настоящите резултати подсказват, че универсалните хранителни препоръки може да не са подходящи за всяка генетична подгрупа от населението. За хората с генетичен риск това откритие дава надежда, че чрез промени в начина на живот рискът може да бъде модифициран.
Учените все пак подчертават важно уточнение: по-ниският прием на преработено месо остава свързан с по-нисък риск от деменция за всички хора, независимо от техния генотип.
