Къде отиват парите ни? Сравнение на данъчната тежест върху заплатите в ЕС

България срещу Европа: Колко от заплатата ни остава след данъци и осигуровки?

Колко пари реално остават в джоба на работещите след всички данъци и задължителни осигуровки? Този въпрос вълнува всеки от нас, а новите данни на Евростат, представени от Euronews Business, разкриват значителни различия в рамките на Европейския съюз. Докато в някои страни държавата удържа сериозен процент, България се нарежда сред държавите с относително по-ниска данъчна тежест.

Как се променя нетният доход в ЕС?

Анализът на Евростат за 2025 г., публикуван в средата на 2026 г., разглежда ситуацията при сам човек без деца, получаващ средна работна заплата. Средното равнище на удръжките в ЕС е 29,1%. В този контекст, средната годишна брутна заплата от 37 958 евро се превръща в нетен доход от 26 929 евро, което означава, че около 11 029 евро отиват за държавната хазна под формата на данъци и осигуровки.

Румъния оглавява класацията с най-висок дял на удръжките – цели 41,5%. На противоположния полюс е Кипър, където работещите отделят едва 15,1%. България заема своето място сред страните с по-умерена тежест, където удръжките възлизат на 22,4%.

България и Европа: Къде сме ние?

В групата на държавите с данъчна тежест между 22% и 25% попадат редица европейски икономики, включително България (22,4%), Испания (22,1%), Португалия (21,8%) и Италия (24,1%). По-високи нива на облагане се наблюдават в Централна и Източна Европа, като Литва (39,1%), Словения (36,9%) и Унгария (33,5%) отделят над една трета от брутните доходи за държавата. Германия, като една от водещите икономики, отчита 34,8% удръжки.

Ролята на семейството и децата

Данъчната тежест не е статична величина – тя силно зависи от семейното положение. Наличието на деца на издръжка може драстично да намали удържаните суми чрез данъчни облекчения и семейни помощи.

Германия демонстрира най-голям ефект от тези политики – при семейства с един работещ родител и две деца, делът на удръжките пада от 34,8% на едва 0,2%. В Полша и Гърция дори се наблюдава феноменът на отрицателна данъчна тежест при определени домакинства, което означава, че нетният доход надвишава брутния благодарение на държавна подкрепа.

Повече от просто „данък върху доходите“

Икономистът от Tax Foundation Алекс Менгден напомня пред Euronews Business, че при оценката на данъчната тежест е важно да се гледа целият механизъм на осигуряване, а не само подоходният данък. В държави като Полша социалноосигурителните вноски играят водеща роля, докато в Дания тежестта пада предимно върху подоходното облагане. Тези разлики показват, че географското положение е само един от факторите, определящи крайния резултат в портфейла на работещите.