Снимка: ИИ
Гърция отчита 22% спад на пътнотранспортните произшествия с фатален край през последната година. Резултатът идва след прилагането на комплексни мерки за подобряване на пътната инфраструктура, засилване на контрола и промяна в поведението на участниците в движението.
Страната се стреми да се доближи до целите на европейската стратегия „Визия нула“, според която до 2050 г. по пътищата в Европейския съюз не трябва да има загинали, а до 2030 г. броят на жертвите трябва да бъде намален наполовина.
Въпреки отчетения напредък Гърция продължава да бъде сред държавите с висока смъртност по пътищата в ЕС. Според специалистите трайното подобрение изисква едновременно развитие на инфраструктурата, ефективен контрол, превенция и обучение.
Разширяването на магистралната мрежа и модерното проектиране на пътищата са сред основните фактори за намаляване на тежките катастрофи.
По магистралите и първокласните пътища се използват бетонни разделителни съоръжения, които ограничават възможността превозните средства да навлязат в насрещното движение. Макар при удар те да могат да причинят сериозни щети по автомобилите, основната им цел е да предотвратят челни сблъсъци и да спасяват човешки живот.
Прилага се принципът, че пътната система трябва да бъде изградена така, че грешката на водача да не води непременно до смърт или тежко нараняване. Това включва качествена настилка, ясна маркировка, добро осветление, подходяща ширина на лентите и надеждни предпазни съоръжения.
Всяка година в Гърция се изграждат нови магистрални участъци, но значителна част от съществуващата пътна мрежа продължава да се нуждае от обновяване.
Състоянието на трасетата се различава чувствително. Докато магистралните участъци към Атина са значително по-добре развити, други направления, включително част от пътя от българската граница към Солун, не отговарят на нивото на водещите европейски пътни мрежи.
Специалистите подчертават, че безопасният път не се изчерпва с добрата асфалтова настилка. Необходими са ефективен дренаж, видима сигнализация, осветление, системи за управление на скоростта и постоянна поддръжка както в градска, така и в извънградска среда.
Успоредно с инвестициите в инфраструктура Гърция затяга санкциите срещу водачите, които нарушават правилата за движение.
При шофиране без предпазен колан глобата достига 350 евро, като може да бъде отнета и шофьорската книжка за срок от един месец.
Превишаването на разрешената скорост с повече от 50 км/ч се наказва със 700 евро глоба и лишаване от право на управление за два месеца. При шофиране след употреба на алкохол санкциите могат да достигнат няколко хиляди евро, а при тежки случаи се предвижда и лишаване от свобода.
Сред основните причини за фаталните инциденти остават високата скорост и употребата на алкохол. Затова властите разширяват използването на камери и автоматизирани системи за установяване на нарушенията.
Очакванията са постоянният видеоконтрол и по-строгите наказания да ограничат рисковото поведение и да повишат дисциплината на водачите.
Около половината от катастрофите със загинали в Гърция се случват в градска среда. Особено сериозен остава и броят на инцидентите с участието на мотоциклетисти.
За ограничаване на риска се предвиждат промени в градската инфраструктура, включително обновяване на предпазните бариери, подобряване на видимостта при кръстовищата и изграждане на отделени зони за различните участници в движението.
Сред обсъжданите решения са разширяване на пешеходните пространства, обособяване на специализирани ленти и проектиране на пътната мрежа според очаквания трафик през следващите 20–30 години.
Гръцките власти постепенно въвеждат и утвърдени европейски стандарти за проектиране, които поставят по-силен акцент върху безопасността на пешеходците, велосипедистите и мотористите.
Третият основен елемент от стратегията е образованието. Според специалистите обучението по пътна безопасност трябва да започва в ранна възраст и да бъде част от учебния процес.
В страната се разработват програми и образователни паркове, в които децата могат практически да се запознават с правилата за движение и рисковете на пътя.
Предвиждат се и повече информационни кампании, насочени към предпазните колани, скоростта, употребата на алкохол и вниманието към уязвимите участници в движението.
Основната цел е да бъде променено не само поведението на водачите, но и общественото отношение към нарушенията и риска.
Целта за нулева смъртност по пътищата до 2050 г. остава изключително амбициозна. Напредъкът на Гърция показва, че положителни резултати са възможни, когато мерките не се ограничават единствено до санкции или строителство.
Необходим е общ стратегически подход, включващ държавните институции, общините, проектантите, пътните строители, автомобилните производители, контролните органи и всички участници в движението.
Швеция продължава да бъде сред държавите с най-добри резултати при изпълнението на „Визия нула“. Гърция, България и Румъния все още са далеч от крайната цел, но отчетеният спад показва, че последователните мерки могат да намалят броя на жертвите.
Революция на границата: Сръбски ресторантьори предлагат транспорт до кръчмата заради летните тапи Летните километрични задръствания…
Трагедия в Черно море: Един загинал и трима ранени при въздушна атака срещу цивилен кораб…
Софийската районна прокуратура привлече към наказателна отговорност и задържа 30-годишен мъж, обвинен, че е попречил…
Близките на убитата Димитрина Грозева искат €500 000 от обвинения Ивелин Цветанов Граждански искове за…
Турска компания в Черно море: Експерт обяснява защо България допуска чужди партньори в добива на…
Край на двойните цени: От 9 август магазините ще показват цени само в евро От…
Leave a Comment