Минимална заплата с 40-50 евро нагоре? Експерти предупреждават за риск за пазара на труда

Очаква се скок на минималното възнаграждение: Как това ще се отрази на бизнеса и бюджета?

Предлаганото увеличение на минималната работна заплата, неговото отражение върху икономиката на страната и спешната необходимост от промени в пенсионната система бяха основни теми на дискусия в ефира на „Твоят ден“ по Нова Нюз. Повод за дебата станаха заявките на социалния министър Наталия Ефремова за възможни корекции в доходите през следващата година.

Рискове пред пазара на труда

Според доц. Щерьо Ножаров планираното увеличение на минималното възнаграждение с между 40 и 50 евро представлява ръст от около 6,5 до 8%. Експертът предупреждава, че този темп изпреварва дългосрочната производителност на труда и може допълнително да охлади пазара на труда.

„Заетостта за последната година е паднала с 0,5%. Имаме категорично охлаждане“, посочи Ножаров. Той изрази опасение, че рязкото административно повишаване на минималната заплата ще принуди бизнеса да замени нискоквалифицирания труд с автоматизация и нови технологии.

Нови стимули за инвестиции и квалификация

На срещуположното мнение е проф. Николай Щерев, който подчерта социалната функция на минималното заплащане. Според него то трябва да покрива основните жизнени нужди на работещите. Професорът смята, че по-високите доходи могат да послужат като стимул за бизнеса да инвестира в технологии, а за работниците – да повишават своята квалификация.

„С прекалено високата заплата можем да създадем вълна, при която фирмите заменят работниците с техника и системи с изкуствен интелект. Това трябва да бъде мотивация за хората да се усъвършенстват“, коментира Щерев. Той отбеляза и значението на минималната заплата като инструмент за намаляване на големите регионални различия в доходите между София и останалата част на страната.

Бюджетни последици и пенсионна реформа

Доц. Ножаров подчерта, че повишаването на минималното възнаграждение води до автоматичен натиск върху заплатите в бюджетния сектор и дългосрочни разходи за пенсии. Според него е приемливо увеличение от около 40 евро, но не и повече.

Икономистите се обединиха около тезата, че пенсионната система се нуждае от сериозни реформи, особено по отношение на първа и втора категория труд. Ножаров критикува остарелите списъци с категориите труд, които не отчитат навлизането на автоматизацията и изкуствения интелект.

„Трябва да се преразгледат възможностите за ранно пенсиониране и привилегиите при напускане на системата“, категоричен е той. Проф. Щерев допълни, че е необходимо да се преосмисли начинът на пенсиониране, като се предложат стимули по време на активния трудов живот, вместо големи еднократни плащания при пенсиониране, което би намалило тежестта върху държавния бюджет.