Снимката е илюстративна
На пръв поглед лесно може да бъде объркан с други раирани инвазивни комари. Черното тяло, покрито с контрастни светли шарки, прави Aedes koreicus трудно разпознаваем за неспециалист. Корейският комар обаче привлича все по-голямо внимание в Европа заради способността си да се приспособява към по-хладен климат и да преживява зимните месеци.
Видът произхожда от Азия. Според данни на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC), негов естествен ареал са Южна Корея, части от Китай, Япония и Русия. За първи път извън естествения си дом Aedes koreicus е установен в Белгия през 2008 г., а по-късно и в Италия.
Актуална информация от ECDC и Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) към април 2026 г. показва, че видът продължава да разширява присъствието си. Нови популации са регистрирани във Франция, Италия и Русия, като спрямо юни 2025 г. са добавени четири нови административни региона.
Една от характеристиките, които улесняват разпространението на Aedes koreicus, е неговата приспособимост към студено време. Видът презимува под формата на яйца, които остават в покой до пролетта. Наблюденията показват, че тези комари могат да оцелеят дори в северни райони и високопланински територии – в Италия са откривани на над 2100 метра надморска височина.
Комарът се адаптира отлично и в градска среда, като снася яйцата си в застояла вода: варели, саксии, шахти и изхвърлени автомобилни гуми.
Наличието на корейски комар не означава автоматично епидемична заплаха. ECDC подчертава, че ролята на вида в пренасянето на патогени остава неясна. Въпреки че в части от Русия има данни, свързващи го с вируса на японския енцефалит, рискът от предаване на болести като чикунгуня, Зика или Западен Нил в Европа се оценява като сравнително нисък. Лабораторните изследвания показват, че ефективността при пренасяне на вируси е минимална, а лабораторните данни не винаги се потвърждават в природни условия.
Няма научни основания Aedes koreicus да се определя като „по-опасен“ от добре познатия тигров комар. Европейските институции следят вида не заради непосредствена епидемична заплаха, а заради неговата инвазивност, способността му да издържа на студ и потенциала му да се превърне във фактор за общественото здраве в бъдеще.
Към настоящия момент няма официални данни корейският храстов комар да е установил трайна популация на територията на България.
Безчинство в гробищния парк на село Синдел: Мъж унищожава пресни гробове за лични нужди В…
От Водоснабдяване и канализация - Варна съобщават, че следните райони във Варна и областта остават…
Ивайло Мирчев: Андрей Гюров е правилният избор за бъдещето на България Политическото пространство се раздвижи…
Румъния вдигна изтребители F-16 заради засечени цели край границата с Украйна Тревожна нощ преживяха жителите…
МРЗ по нови правила: Защо синдикатите очакват по-ниски възнаграждения от предвидените? Министерският съвет официално одобри…
Трагедия край Смолян: Градът скърби за двамата братя, загинали в тежка катастрофа. 11 септември е…
Leave a Comment