Нова формула за минималната заплата в България: Бизнесът и синдикатите в сблъсък на мнения

МРЗ по нови правила: Защо синдикатите очакват по-ниски възнаграждения от предвидените?

Министерският съвет официално одобри промени в Кодекса на труда, които въвеждат нов механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ) в страната. Новата методология е разработена през август в диалог със социалните партньори, припомни министър Наталия Ефремова. Въпреки постигнатото съгласие за самия механизъм, крайните позиции на бизнеса и синдикатите остават диаметрално противоположни.

Бизнесът: Стъпка към предвидимост и административна реформа

Според Мария Минчева, заместник-председател на Българската стопанска камара (БСК), акцентът през последните години не е бил върху конкретната сума, а върху липсата на ясни правила за нейното формиране. В свое изказване пред предаването „Твоят ден“ по Нова Нюз Минчева определи постигнатия механизъм като „добра новина“ и изрази надежда, че в бъдеще ще се натрупа достатъчно статистика, която да позволи по-ефективно управление на процеса по вдигане на доходите.

Минчева подчерта категорично нуждата от дългоочакваната административна реформа. Тя обаче уточни, че оптимизацията не трябва да засяга структурите, които имат пряка роля в качественото обслужване на гражданите и бизнеса.

Синдикатите: Тревоги за размера на заплатата и призив за данъчни промени

От другата страна на масата за преговори са синдикатите, които са далеч по-критични към нововъведенията. Кремена Атанасова, председател на Синдиката на административните служители „Подкрепа“, припомни, че доскоро страната е следвала ясен и предвидим модел, при който МРЗ е била 50% от средната работна заплата.

По изчисления на синдикалистите, новата формула ще доведе до по-ниски нива на минималното възнаграждение. „Сега максималният размер е около 670 евро, а трябваше да бъде 690 евро“, отбеляза Атанасова. Тя подчерта, че гражданите вече са „стегнали коланите“ до краен предел и нямат възможност за допълнителни съкращения на разходите си.

Вместо свиване на доходите, от „Подкрепа“ настояват за:

• Въвеждане на прогресивно подоходно облагане;
• Прогресивно облагане на бизнеса, който в България ползва едни от най-ниските данъчни ставки в Европа;
• Преосмисляне на бюджетните политики, тъй като според Атанасова ключови администрации страдат от драстични бюджетни съкращения, докато други остават несигурни.

Пътят напред: Реформи срещу доходи

Новата формула за МРЗ поставя началото на дълъг дебат за икономическата посока на България. Докато бизнесът вижда в механизма инструмент за планиране, синдикатите настояват, че единствената адекватна мярка за пълнене на държавната хазна и повишаване на стандарта на живот е промяна в данъчната система.

Очаква се прилагането на новите текстове в Кодекса на труда да бъде обект на засилен обществен интерес през следващите месеци, особено в контекста на бъдещите бюджетни планирания.