Сирене с над 65% вода и надценки до 140%: Какво плащаме в магазина и кой печели?

Високо водно съдържание в сиренето и надценки до 140%: какво показва проверката на „Активни потребители“

Сирене с над 65% съдържание на вода и търговски надценки, които според браншови представители достигат до 140% — темата за качеството на храните и цените в магазините беше обсъдена в ефира на bTV. Гости бяха председателят на Асоциацията на млекопреработвателите и на Националния съюз на говедовъдите Димитър Зоров и Богомил Николов от асоциация „Активни потребители“.

Според двамата проблемът не се изчерпва с високите цени: значение има и качеството на продуктите, които стигат до потребителите.

Проверка открила сирене с необичайно високо водно съдържание

Проверка на „Активни потребители“ на продукти от инициативата „Кошница с грижа“ е установила сирене с необичайно високо съдържание на вода. Богомил Николов разказа, че в първата седмица от инициативата организацията е забелязала съмнително ниски цени и е взела проби.

„Оказа се, че ниската цена е за сметка на водата“, обясни Николов.

По-краткото зреене може да остави повече вода в сиренето

По думите на Николов един от начините да се увеличи водното съдържание е да се съкрати периодът на зреене. Той посочи, че ако сиренето трябва да зрее 45 дни, а бъде пуснато на пазара на седмия ден, в него все още не се е отделила излишната вода.

Димитър Зоров заяви, че според стандартите, на които се позовава, нормалното водно съдържание на бялото саламурено сирене е около 54%. При съдържание от 70% сравняването на цените според него е некоректно.

Зоров допълни, че подобни продукти не осигуряват същата хранителна стойност като правилно произведеното и узряло сирене.

Спор за натиска върху производителите и търговските надценки

Според Зоров една от основните причини за влошеното качество е натискът върху производителите да предлагат все по-ниски доставни цени, докато надценките растат.

Той заяви, че при някои млечни продукти надценките в България достигат между 80% и 140%, докато в други европейски държави са значително по-ниски. По думите му в Европа се говори за надценки от 25–30%, а в България — за 100–140%.

Зоров твърди, че натискът за ниски доставни цени може да стимулира производството на продукти, които изглеждат като сирене, но не отговарят на очакваното качество. Според него това затруднява и коректните български производители, които трябва да се конкурират с по-евтини продукти с различен състав.

Предложение за ограничаване на надценките

Димитър Зоров настоя за въвеждане на таван на търговските надценки при търговците на дребно и посредниците на едро. За пример той посочи Гърция, където според него се прилагат мерки за ограничаване на надценките върху определени стоки.

Зоров постави и въпроса за концентрацията на търговията, като заяви, че свободната пазарна конкуренция е затруднена, когато контролът върху над 80% от търговията е в малко участници, особено в големите градове.

Фермерските пазари като алтернатива

Богомил Николов подчерта, че проблемът е по-сложен и не може да бъде сведен само до отношенията между производителите и търговските вериги. Според него трябва да се развиват алтернативни канали за продажба, включително фермерски пазари и директна търговия между производители и потребители.

Той посочи, че зависимостта от един доминиращ вид търговия може да има негативни последици, и призова да се насърчават други форми на продажба, за да има повече конкуренция. Като пример Николов даде фермерските пазари в Гърция, където потребителите могат да купуват директно от производителите.

Производството на мляко, зеленчуци и плодове намалява

Според Богомил Николов проблемите в сектора са свързани и с дългогодишни политики, включително с начина, по който се субсидират земеделските производители. Той заяви, че производството на мляко намалява устойчиво от десетилетия, както и производството на зеленчуци и плодове.