„Може би е наблизо“: Ясуо Такамацу не спира да търси изчезналата си съпруга
Японец продължава да се гмурка в океана в търсене на съпругата си, изчезнала при разрушителното цунами през 2011 г. Почти 15 години след бедствието Ясуо Такамацу не губи надежда, че под водата ще открие следа от любимата си Юко.
Два пъти месечно той облича водолазния си костюм, проверява кислородната си бутилка и се потапя във водите край град Онагава, в префектура Мияги. През март 2026 г. Такамацу направи своето 763-то гмуркане. Досега не е открил останките на съпругата си или друга следа от нея, но продължава да търси, съобщава The Times of India.
Последното съобщение от Юко
За мнозина споменът за земетресението и цунамито в Япония през 2011 г. е свързан с разрушени сгради, огромни вълни и хиляди загинали. За Такамацу трагедията е и споменът за последното съобщение, което получил от съпругата си: „Добре ли си? Искам да се прибера у дома“.
Това били последните думи, които Юко му изпратила. По-късно той открил и друго съобщение, запазено в телефона ѝ: „Цунамито е огромно“. Тя обаче така и не се прибрала.
Според документалния филм на BBC World Service „Diving for Yuko“ в деня на бедствието Юко работела в местна банка. Съпругът ѝ бил по-навътре в сушата заедно с тъща си.
Такамацу бил достатъчно близо, за да се тревожи за нея, но твърде далеч, за да ѝ помогне. След бедствието обикалял болници и евакуационни центрове с надеждата да я открие. Намерени били телата на хиляди загинали, но не и това на Юко.
След години на безуспешно чакане той решил сам да започне издирването.
763 гмуркания в търсене на съпругата му
Такамацу не бил опитен водолаз. Научил се да се гмурка заради Юко, след като възможностите за издирване на сушата били изчерпани. През 2023 г. за него бил заснет филм, който разказва за над 600-те му гмуркания.
С течение на времето той започнал да се пита дали теченията не са отнесли Юко отвъд останките от разрушените сгради и дали тялото ѝ не е останало затрупано под тинята и утайките на океанското дъно.
„След като се гмурках отново и отново, започнах да чувствам, че тя може би е наблизо“, споделя той в документалния филм на BBC.
Постепенно гмурканията се превърнали в неизменна част от живота му. Те вече не били само опит да открие съпругата си, а и начин да усеща близостта ѝ.
Такамацу сравнява всяко потапяне с паленето на благовония пред семейния олтар – жест на почит и спомен за любим човек. Докато се движи по океанското дъно, той има усещането, че се носи над хълмове и долини в непознат пейзаж. Водата, която отнела Юко, се е превърнала и в мястото, където чувства присъствието ѝ най-силно.
Търсенето на Юко продължава
Подводният пейзаж край Онагава се променя с времето. Останките от разрушените сгради постепенно се превръщат в местообитания за риби и други морски обитатели. Дървени греди и бетонни плочи, някога част от домове и мостове, вече са част от морската среда.
Такамацу все още не е открил Юко, но намира утеха в самото търсене. За него то е начин да запази връзката със съпругата си, докато годините минават.
Може би вече разбира, че никога няма да открие останките ѝ. Това обаче не го спира. Два пъти месечно той отново влиза в океана – продължава да търси и да се опитва да запази любимата си близо до себе си.
Цунамито, което промени Япония
На 11 март 2011 г. Япония преживява едно от най-разрушителните природни бедствия в съвременната си история. В 14:46 ч. местно време земетресение с магнитуд 9,0 разтърсва североизточната част на страната. Епицентърът е в Тихия океан, на около 130 километра източно-югоизточно от полуостров Ошика, край префектура Мияги. Това е най-силното земетресение, регистрирано в Япония.
Само минути след труса Японската метеорологична агенция издава предупреждение за опасност от цунами по тихоокеанското крайбрежие. Огромните вълни помитат домове, автомобили, пътища и пристанищни съоръжения. На места водата навлиза на километри навътре в сушата, а височината на вълните надхвърля 9 метра. В някои райони са отчетени и значително по-големи стойности при измерването на максималното издигане на водата по сушата.
Особено тежко е положението в префектурите Ивате, Мияги и Фукушима. Крайбрежни градове и села са залети, а цели квартали изчезват под водата. Сред засегнатите населени места е Онагава – районът, в който живеят Ясуо и Юко Такамацу. Пристанищната общност понася тежки щети, а много семейства губят домовете и близките си. За оцелелите първите часове и дни след бедствието преминават в издирване на изчезнали хора и опити да разберат какво е останало от живота им преди катастрофата.
Земетресението и цунамито предизвикват и тежка ядрена авария в атомната електроцентрала „Фукушима Даичи“. Вълните повреждат системите за охлаждане на реакторите, което води до разтопяване на ядреното гориво в три от тях и изпускане на радиоактивни вещества. Властите разпореждат евакуация на населението в районите около централата. Така природното бедствие прераства в тройна катастрофа – земетресение, цунами и ядрена авария.
Човешките загуби са огромни. Според японската Агенция за възстановяване 19 729 души са загинали, а 2559 продължават да се водят в неизвестност. Над 6000 са ранени, а повече от 470 000 души са били принудени да напуснат домовете си. Повече от 120 000 сгради са напълно разрушени, а стотици хиляди други са понесли сериозни щети.
За много семейства трагедията не приключва с оттеглянето на водата. Част от телата на загиналите никога не са открити, а близките им остават без възможност да се сбогуват с тях и да погребат останките им. Неопределеността продължава да съпътства живота на хиляди японци години след бедствието.
Историята на Ясуо Такамацу е една от многото лични трагедии, останали след цунамито. За повечето хора 11 март 2011 г. е дата, белязана от национална катастрофа. За него това е денят, в който съпругата му изчезва. Докато спасителните операции и издирването на оцелели постепенно приключват, неговото търсене продължава – този път под водата.