Дамян Дамянов
На 31 октомври се отбелязва Международният ден на Черно море. Той е символ на надеждата за по-добро бъдеще за 16 милиона души от шест държави, населяващи крайбрежието му, пише ИА „Черно море“.
Всички черноморски държави подписват през 1993 г. в Одеса, Украйна, т.нар. Одеска декларация, набелязваща общата политика на страните по Букурещката конвенция. Тaзи декларация поставя основите, върху които шестте черноморски държави заедно с международните донори извършват задълбочена оценка на състоянието на черноморската среда – процес, довел до разработването на Стратегическия план за действие за възстановяване и опазване на Черно море, подписан на 31 октомври 1996 г.
Планът съдържа 59 конкретни задължения, свързани с мерки за намаляване на замърсяването, подобряване на управлението на живите ресурси, насърчаване на човешкото развитие по начин, който не компрометира околната среда, и предприемане на стъпки за финансиране на екологични проекти.
Планът е ревизиран през 2002 г. Букурещката конвенция урежда изграждането на система от институции за постигането на нейните цели. Учреден е общ регионален междуправителствен орган, натоварен с приложението на конвенцията, Комисия за опазване на Черно море от замърсяване (Черноморска комисия), която включва висши служители от агенциите за околна среда от шестте държави, подписали конвенцията.
Ежедневната координация по дейностите, свързани с прилагането на конвенцията и Стратегическия план за действие, се извършва от Постоянния секретариат на комисията в Истанбул, пише „Дарик“. Изградена е система от консултативни групи и регионални центрове за действие, които предоставят консултации и изпълняват практически задачи.
19 години след подписването на документа, въпреки някои признаци на подобрение, много хора и най-вече живеещите по крайбрежието смятат, че е време за промяна на перспективата в опазването и възстановяването на тази уникална природна система – нашето общо Черно море.
Учените изтъкват, че способността на Черно море да се възстановява е близо до критичната си граница и ако тя бъде премината, промените и в биосферата, и в живота на хората, ще станат необратими. Най-сериозна заплаха за екосистемата на Черно море са замърсяването, свръхуловът на риба и неустойчивото развитие на крайбрежието.
За нас – българите Черно море е необятно и единствено още от детството ни. През последните 2 десетилетия излязохме извън неговите предели и се отдадохме на туризъм и почивка в чуждоземски морета. Няма лошо… Но никога не е излишно да научим малко повече за родните места. Докато си седим по бреговете на Черно море и се взираме в неговата безкрайност, не осъзнаваме колко малко знаем за него.
1. Черно море е почти четири пъти колкото площта на България
Максималната дълбочина на морето е 2212 м. Ако в най-дълбоката точка на морето се постави връх Мусала, той ще се извиси със 713 м. над морското равнище. Любопитен факт е, че максималната дълбочина на Черно море е равна точно на височината на най-високия връх в планина „Славянка“ – Гоцев връх или Алиботуш, 2212 м.
2. Заобиколено е от шест държави
Едно от най-интересните неща около нашето море е неговата карта. Бреговете на Черно море граничат с Турция, Румъния, Украйна, България, Русия и Грузия. Разположено между Югоизточна Европа и Азия, то се простира на 159,600 кв. мили и е свързващо звено между двата континента.
3. Мистерията около произхода на името – Черно Море
Интересен и малко известен факт за Черно море е произходът на името му. Съществуват различни теории за това как морето е започнало да се нарича с това конкретно име. Сред многото теории, има една, която казва, че Черно море се е наричало само „море“ за дълго време, преди да бъде определено като „негостоприемно море“ от гърците. Според други версии името на морето е дадено от турците, които изгубили много хора в дълбоките му води. Те го кръстили с думата Кара (Kara), която на съвременния турски език означава „черно“.
4. Безкислородната вода
Любопитен факт за Черно море е безкислородната му вода. То е най-големият воден басейн със слоеве от вода, които не се смесват по между си (меромиктичен басейн). Това позволява и съхранението на предмети в морето. На дълбочина над 200 метра почти няма живот, концентрацията на сероводорода е голяма и не позволява проникването на кислород, като по този начин дървото и въжетата се предпазват от гниене. До момента са открити малко кораби на дълбочина над 30 – 40 метра – според професионални водолази трудно се прониква по-дълбоко и поради това предстои да бъдат открити нови находки, които ще са напълно запазени.
5. Черно Море е мястото, където е акостирал Ноевият Ковчег
Друг много интересен факт, или може би легенда за Черно море е, че планината Арарат в Източна Турция се счита за мястото, където е акостирал Ноевият ковчег след Великия потоп, за да продължи живота на земята.
6. Черно море има славата на едно от най-известните вътрешни морета в света
То дължи славата си най-вече на името си, което описва негостоприемния характер на това море за плавателните съдове, моряците и рибарите.
7. Има малки екзотични острови
Черно море е дом на много по-малки острови. Тези острови са около десет на брой и съхраняват невероятно разнообразие на флора и фауна, които правят нашето море наистина уникално. Тези острови покриват ширините на три различни страни, което прави всеки един от тях уникален сам по себе си.
8. Нивото на водата винаги остава едно и също
9. Процъфтяващо сред туристите място за почивка и любима дестинация за круизи
Въпреки всички мистерии около Черно море, остава фактът, че то е популярна дестинация сред туристите през цялата година. То събира шест държави и остава сред най-желаните места за цветна, качествена и спокойна почивка.
zarata.bg
