Дамян Дамянов
12-годишен ученик от доспатското село Барутин получи награди от Google.
Радостин Чолаков от основното училище Никола Вапцаров“заслужил специалното внимание от гиганта заради създадените от него приложения за платформата Google Assistant.
Невръстният програмист е направил мобилната игра RSG Chess и The Funny Jester
За да стимулират креативността на Радостин, от компанията му изпратили фирмена тениска, грамота, както и ваучери на стойност 2400 долара с лимит до 200 щатски долара месечно. Той може да ги използва в платената платформа за иновации Google Cloud, за да развие проектите си.
Вече използвам ваучерите. Работя върху проект за виртуална машина“, обясни Радостин. Захванал се и с разработка на приложение за мобилни телефони, което прави снимки на даден обект и то разпознава кой е той.
Приложението му за играта шах станало случайно. Били му трудни решенията на алгоритми в джава скрипт. Помолил леля си и нейния съпруг, които са програмисти в Пловдив за малко помощ. Постепенно конструирал сам играта и я пуснал в Google Play. Получил малка награда, а след това и кредита.
Малкият програмист продължава да я развива до нивото, което от компанията искат. Очаква скоро вместо фирмени атрибути да получи Google Home устройство. То е малък интелигентен високоговорител, захранван от интелигентния гласов асистент на Google Assistant, и с него се говори в реално време, без да пишеш. Условието да го получи обаче е приложението, което изработва, да е на 2 езика.
За предпочитане е те да се говорят от много хора. Радостин се справил с английския, който вече владее добре, а с помощта на книжни речници и интернет успял да направи и версия на руски.
Наградата не е най-важната. И без награда бих програмирал. Когато ми купиха компютър, леля Елица ми показа някои неща, но тъй като живее в Пловдив, продължих да се уча с четене и гледане на образователни клипове в ютюб. Сам се запознах с почти всички езици за програмиране, които се използват за създаване на програми, контролират поведението на машина, реализират алгоритми точно или във вид на човешка комуникация“, обяснява шестокласникът. Получената награда обаче го насърчила в заниманията му.
„Бях толкова щастлив, като видях пратката от Ню Джърси, че си направих сам клип на телефона и смятам да го пусна в някоя платформа, бях в еуфория”, пали се момчето. От този момент нататък за селското момче няма никаква дилема в каква посока да се развива. Иска да става програмист.
Въпреки че живее в едно от най-големите села в Родопите, той е единственият, който програмира в Барутин, и няма с кого да контактува и да разменя идеи и мисли. Често се свързва виртуално с групи за споделяне на идеи и алгоритми. Тъй като в тях са предимно възрастни хора, Радостин крие. че е дете. „Така ме вземат на сериозно и споделят по-сложни задачи и алгоритми, искат ми съвети“, намигва Радостин.
В училището в селото няма и педагог с такива умения. Вместо това самият ученик помага на учителите,когато им „забият” компютрите.
Радостин е търсен в селото за преинсталиране на компютърни програми и софтуери, чистене на вируси и т.н. Тъй като има много хора в чужбина, близките им го търсят да им оправя проблеми със скайп и вайбър, за да могат да контактуват безплатно от разстояние. Преди дни решил проблем с компютъра на селската библиотека.
Радостин вече трета поредна година печели първо място в областния кръг от националната олимпиада по математика. Има грамоти и предметни награди от инспектората за добри представяния на регионално ниво. Събрал е цяла папка с грамоти.
“Връщам се от училище и ако имам домашни, първо тях пиша. а след това използвам времето си за програмиране“, казва момчето. В бележника му няма нито една оценка, различна
от отличен.
След това помага на по-малкия си брат Слави в уроците и ако им остане време, излизат да карат колело или да поиграят футбол, тъй като други занимания в селото няма. Отскоро се опитва да учи и брат си, който е в първи клас, да програмира. Съветите на баткото към по-малкия са: да научи английски, да развива мисленето си чрез решаване на задачи, а след това да се пробва да “коди“.
„Всичко сам си прави. Компютър му купих преди 4 години. Той обаче много четеше книги и решаваше задачи още като малък. Не става да програмираш само с умения на компютър, трябва и четене на книги”, каза баща му Лозан, който работи в дърводелски цех.
Майка му Стефана пък е шивачка. И двамата били отлични ученици по математика, но семействата им нямали възможност да ги подкрепят да учат виеше образование.
Родителите още отсега са загрижени за бъдещето на сина си, тъй като училището в родното им село е до 7-и клас. За да се развива в насоката, която сам си е избрал, трябва да иде в голям град, а е твърде малък да живее сам.
“Не е задължително да уча в чужбина, може и в България да си уча и работя, като порасна, като програмист. Всичко става в интернет“, казва Радостин.
Източник: 24 часа
*******
Спонсор на наградата този месец: 
Стани част от новините с NovaVarna.net! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на info@novavarna.net или на facebook.com/media.novavarna.
Всеки месец най-четената публикация по читателски сигнал печели НАГРАДА.
Подкрепи благотворителна кауза
За реклама: https://novavarna.net/реклама
Чети, споделяй и коментирай най-важното от Варна, България и света!
