Самотно чикчирика
в утрото денят,
през клоните прелита
в росна тишина.
Разперва си крилата,
после ги прибира
и изглед към зората
удобен си намира.
Тя бързо се стъкмява,
припряна е през август,
мигом озарява
зениците му с радост.
Докосва го полека,
нескрито го харесва,
перушина мека
галюващо разресва.
Как силно затуптява
сърцето на деня!
И колко малко трябвало-
зора и топлина.