Редакция "Нова Варна"
Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка хвърлиха ръкавицата на Запада. Миналия месец тази петорка развиващи се икономики създаде Нова банка за развитие, която вече се нарича „банката на БРИКС“. Тя обединява в себе си характеристиките на Световната банка и Международния валутен фонд. Китай също така предложи да се създаде Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции /АБИИ/, която трябва да се превърне в конкурент на Азиатската банка за развитие /АБР/. Тези инициативи са първите сериозни институционни предизвикателства към световния икономически ред, чиито основи бяха поставени точно преди 70 години в Бретън Уудс. Тяхната психологическа основа е очевидна: през последните години развитите страни загубиха своята репутация на отговорен икономически играч и плюс не успяха правилно да реагират на подема на новите държави. Впрочем трудно може да се каже, доколко тези нови институции ще подобрят световното управление – или поне положението на страните, които ги създават
На пръв поглед новата банка на БРИКС трудно може да бъде взета на сериозно. Петте страни-основателки всъщност са обединени единствено от остроумната абревиатура и общото желание да изпратят сигнал към Запада. Те имат различна икономическа тежест, различна политическа ориентация и различни геостратегически интереси. Нещо повече, първоначалният капитал на банката е само 10 млрд. долара. Това е капка в морето в сравнение с проблемите, за които банката трябва да помогне да бъдат решени.
Въпреки това банката на БРИКС отразява реалното недоволство на част от развиващия се свят от това, как се управлява световната икономика. По-конкретно, развиващите се страни са раздразнени от постоянните финансови кризи, които през последните години са предизвикани от САЩ и ЕС, както и от нежеланието на водещите страни да преразпределят властта в такива структури, като МВФ, в полза на развиващите се икономики. Ако банката на БРИКС бъде добре управлявана, тя може да даде полезен принос за световното развитие. Но също така тя може да подкопае световната система от правила, които през последните 70 години донесоха като цяло не малко ползи на държавите БРИКС.
Когато представителите на 44 страни-съюзници – преди всичко от Северна Америка и Европа, – се събраха през юли 1944 г. в Ню Хемпшир, пред тях стояха три основни задачи. Първо, и това беше най-важно, те искаха да създадат базираща се на общи правила икономическа архитектура, способна да се предотврати завръщането на хаоса и разрухата от предходните 30 години. Второ, те трябваше да възстановят разрушените от войната европейски и азиатски икономики и да поставят основите на продължителен световен разцвет. В името на тези две цели делегатите в Бретън Уудс създадоха МВФ, насърчаващ макроикономическото сътрудничество и противопоставящ се на егоистичната валутна политика, Световната банка, помагаща за възстановяването и развитието, и първия елемент от това, което по-късно ще се превърне в Световна търговска организация, следяща за реда в световната търговия. Северноатлантическите държави след това постигнаха своята трета цел – запазването на своето лидерство на международната сцена – създавайки чрез управлението на тези структури максимално удобна за себе си среда.
Можем да предположим, че пред банката на БРИКС и АБИИ стоят подобни задачи – само че в обратен ред. На първо място, страните-основателки искат да бъдат световни лидери – да седят на главният стол на масата и да държат председателското чукче. Второ, те се интересуват от създаването на икономически възможности. И накрая, на трето място /в най-добрия случай/ стремежът им да дадат положителен принос при изграждането на световния ред, основаващ се на ясни правила.
Ще подчертаем, че готовността на страните БРИКС да инвестират в инфраструктура и устойчиво развитие може само да бъде приветствана. Според оценките на Световната банка, в периода до 2020 г. в инфраструктурата на развиващите се страни трябва да бъдат инвестирани по около 1 трилион долара годишно. Ако Китай и останалите успели развиващи се икономики могат да споделят опита си и средствата с по-бедните държави, това ще помогне за благоденствието на целия свят.
Но за целта наистина ли са необходими нови институции – особено такива, чиито работни и управленски механизми повдигат много въпроси? Основателите на банката на БРИКС твърдят, че те възнамеряват поравно да разделят гласовете в рамките на съществуващата група и да отпуснат дял на новите членове, когато те започнат да се присъединяват към нея. Но, ако не се предполага, че банката ще си остане само ограничен експеримент, наистина ли ЮАР може да инвестира наравно с Китай? А ако не, тогава наистина ли Пекин няма да възразява против това, че Претория ще има равен брой гласове по въпросите на управлението? Също така не е ясно, какво ще се случи, когато общият дял на петте страни-основателки достигне до установения таван от 55%. Дали те ще прекратят приемането на нови членове или ще намалят дела на действащите?
Да преминем към въпросите за функционирането. Ще успее ли банката на БРИКС да привлече в Шанхай първокласни кадри? При какви условия ще отпуска кредити? Ще предявява ли финансови и екологични изисквания, а също така изисквания към прозрачността, подобни на изискванията на такива международни структури, като СБ и АБР? Ще бъде ли кредитирането обвързано с придобиването на стоки и услуги от компаниите на страните-основателки или ще бъде отворено за всички?
Аналогични въпроси стоят и пред китайския проект АБИИ. Пекин трябва сериозно да помисли за разходите и изгодата от създаването на нови структури. При цялото напълно разбираемо недоволство от съществуващия ред не трябва да се забравя, че той добре служи на китайските интереси през последните 70 години. Той създаде отворените растящи пазари пред китайските стоки, осигури достъп до капитали, ресурси и технологии, помогна на Китай да проведе вътрешни икономически реформи. Не е изключено, някой ден в бъдеще Китай да съжали, че се е присъединил към проекта за нови институции.
В същото време банката на БРИКС е тревожен сигнал за развитите икономики от Северна Америка, Европа и Източна Азия. Те трябва по-добре да управляват своите икономики, за да избегнат новите финансови и бюджетни кризи. Освен това те трябва да поделят властта в рамките на Бретънуудската система. По-конкретно, време е американският Конгрес да одобри реформата на квотите в МВФ, която защитаваше администрацията на Барак Обама през 2010 г. Западните страни вече направиха реална отстъпка, признавайки Г-20, включваща страните БРИКС като равноправни членове, като „ключов форум за обсъждане на международното икономическо сътрудничество“. Сега те трябва да положат усилия за възстановяването на ефективността на тази група и доверието към нея. Едновременно с това водещите страни трябва да напомнят на БРИКС, че съществуващият световен ред, основаващ се на общи правила, им е дал много, и че той трябва да бъде запазен и развиван.
Матю Гудман, професор по политическа икономика във вашингтонския Център за стратегически и международни изследвания. Статията е публикувана в The National Interest.
Източник: Агенция „Кросс“
