Летен дъжд с Мариела Русева

 

Дъждът пристигна късно,

в полунощ почти,

пристъпяше на пръсти,

че всичко живо спи.

 

Промуши се в улука

и тихичко запя.

Дали да не почука

на входната врата?

 

Разсънената стряха

запърха със крилца,

зеници засияха

в топлите гнезда.

 

Разпери длани здравеца,

отдавна го желае,

градината, но цялата

на него да ухае.

 

Прозорците надничат

през мокрите следи

с очите на момиче.

А дъждът ръми …