Пламена Сутева
Днес в предаването „Активни варненци” ще Ви запознаем с практики за опазване на варненската околна среда. Кои са експертните решения, които защитават околната среда, как всеки от нас може да съдейства за опазването на ресурсите и какво е отношението ни към природата и здравето ни, ще разберем от нашия гост Илиян Илиев.
Той е еколог, председател на Обществения център за околна среда и устойчиво развитие. Илиян Илиев организира редовно конференции по демокрация, информационни кампании в подкрепа на природата, инициативи за съхраняване на ресурсите като акцията „Лист по лист” за събиране на употребена хартия, която до момента е събрала 1000 т. хартия и е спасила от отсичане повече от 19 хил. дървета.
– Здравейте, господин Илиев! Как събрахте цялата тази хартия?
Събрана е с тези две ръце. И разбира се, с помощници, които съм имал през всичките тези години. Не само българи, но и много други доброволци, които са работили в кампанията. Всъщност, ако трябва да бъдем честни, короната трябва да я дадем на тяхно величество – хората, които са участвали в кампанията – всички онези служители на офиси, в училища, детски градини, които са приели нашата идея и са започнали да събират хартията разделно, на местата, където живеят и където работят. Самото събиране на хартията е доброволен акт, а може би мотивът за този акт е отговорност към околната среда и към бъдещите поколения.
– Ясно е какво може да се изхвърля в цветните контейнери за разделно събиране на боклука по улиците, но случва ли се понякога вътре да попадат неща, които същност не са подходящи за тях?
Има няколко вида системи с контейнери – двуцветни, трицветни и т.н. Във Варна са двуцветните, т.е. зелен и жълт. Зеленият контейнер е за стъкло, а жълтият за хартия, пластмаса, алуминиеви кенчета и т.н. Проблемът е, че гражданите не знаят и се подвеждат и много често в тези контейнери изхвърлят отпадъци, които не стават за рециклиране. Но те не са виновни, защото не знаят. Примерно, много хора не знаят, че хартиената чашка реално не е хартиена чашка. Вътре има пластмаса и не става за рециклиране. Също и тетра пак опаковките. Те също не стават за рециклиране.
– А какво се случва с боклука в смесените контейнери за отпадъци? Понякога там хората изхвърлят батерии.
По принцип отпадъкът от смесения контейнер трябва да отиде на сметището. Така, че хвърлянето на батерии в него е лоша практика. Има система и за батериите. Гражданите спокойно могат да си занесат батериите в някой от маркетите за електронна техника. Те са длъжни да вземат батериите, както и осветителни уреди и електрооборудване.
– Сега предстои да се открива ново сметище – между Тополи и Белослав. С какво това ново сметище е по-добро от старото?
От моя гледна точка, като еколог, старото сметище и новото сметище имат една и съща функция – да поемат този тип отпадък, който ние не можем да го използваме повторно или да го рециклираме. Това е доста остаряла система. Ако ние искаме да си решим проблема с отпадъците, трябва да мислим върху други въпроси, а не само да строим сметища, било то и супер качествени.
– А решение ли е да се изгарят отпадъците?
Ако питате някой инженер, той ще Ви каже, че това е супер идея. Но за мен това не е решение, тъй като когато се изгарят отпадъците, се замърсява въздухът и се отделя пепел, в която има токсични материали.
– Във Варна и района има ли зони с концентрация на замърсявания?
Варна, като много други градове, е силно урбанизирана система. Той си страда от болестта на всяка една урбанизирана система – мръсен въздух, фини прахови частици, шум, липса на зелени площи и т.н. Да, Варна страда, но пък си има и преимущества, тъй като е отворена към морето. По този начин естествено се вентилираме и не страдаме от мръсен въздух така, както примерно в София.
– Как стоят нещата в чужбина, относно рециклирането? Например в Холандия?
Там системата е същата, каквато е и тук, като организация. Но там контролът и отношението на хората към процесите е по-различен, затова и там системата е по-ефективна. Там на автогара, гара и обществен център, има машини за рециклиране на пластмасовите бутилки и т.н. Тук сме още много далеч. Моделът с цветните контейнери е само една част от цялата система.
– Могат ли хората вече да слязат от дизеловите коли и да намерят нов начин да се придвижват? Извършва ли се вече този зелен преход по света и у нас?
Хората могат да слязат от дизеловите автомобили. Въпросът е на какво ще се качат, като слязат. Защото ако се качат на автомобили, макар и задвижвани от ток, не мисля, че постигаме някакъв особен ефект. Да, може би няма да има отпадни газове, но всички други проблеми на личния транспорт си остават. По-скоро бихме направили някакъв прогрес, ако вървим към развитие на някакъв тип обществени системи за транспорт, но това не се случва. Все още сме назад. Преди една седмица бях в Утрехт, който е един град, голям колкото Варна. Те са имали същия като нашия бул. „Левски“, който в момента го няма. Има една двулентова улица, канали, пешеходни зони и т.н. Те са го построили и после са го разрушили. Може би някой ден и ние ще го направим по този начин.
Повече от разговора на Николай Танчев с Илиян Илиев, можете да чуете във видеото:
