Пламена Сутева
Днес в предаването „Активни варненци” ще Ви запознаем с историята на архитектурното наследство на Варна. Какво е мястото на Варна в Европа, как стилът на сградите се развива тук, какво е уважението ни към тази история, как тя се свързва с идентичността ни, ще разберем от нашия гост Християн Облаков.
Той е варненец, екскурзовод, ценител на изкуство, особено на местната архитектура след Освобождението. Християн Облаков познава добре нашата история, разказва с удивително познание за варненските сгради и общества, за бита и културата на хората, живели тук и как Варна се превръща в уникален, европейски, космополитен град.
Здравейте, господин Облаков! Каква е Варна след Освобождението?
Много по-различно е изглеждала отколкото днес, за което си има обяснение. Била е един по-малък град, носещ белезите на ориента. Това е нормално. Все пак дълго време градът е бил част от Османската империя. Но и един град, който се устремява към Европа. В този смисъл архитектурата отразява този устрем. Градът започва да се променя. За това е положен много труд и са минали много години. В крайна сметка се вижда и резултатът. Варна наистина се променя.
Как и защо Варна става значим град за региона?
Варна си е била значим град и назад във времето – още отпреди Освобождението. След Освобождението тя е изключително значим град за страната и региона, тъй като е пристанищен град и всъщност морската търговия в миналото е била от изключително значение, както продължава да бъде и в наши дни.
Кои са бележити архитекти от времето след Освобождението?
В първите години след Освобождението, фактически нашето първо поколение архитекти все още се обучава в университети на Централна и на Западна Европа. В този смисъл първите архитекти, които започват работа във Варна, а и не само, това са архитекти от различни европейски страни. Някои пристигат за кратко, други се установяват да живеят за по-дълго време в страната. Това са архитекти от Австро-Унгария, от Германия, от Франция, от Италия. Те прокарват и тази нова линия на архитектурата. В края на 19 век получава своето академично образование и първото българско поколение архитекти.
От края на 19 век, арх. Херман Майер, например, е изготвил архитектурния план на сградата на БНБ във Варна, на ул. „Преслав“, където се помещава Областната управа в града. Арх.
Виктор Румпелмайер е автор на архитектурния проект, който е претърпял известно изменение, на сградата на Двореца Евксиноград – летният княжески дворец. Същите тези архитекти са автори на архитектурни проекти и за други сгради в страната, разбира се. Слава Богу има запазени сгради.
А има ли имена на български архитекти, които са слабо познати, но имат силно влияние?
Имаме чудесни поколения архитекти, които са получили своето образование и са реализирали своя творчески потенциал. И във Варна, и в цялата страна. Специално тук за Варна имаме архитекти, които са по-известни със своите имена. Има и такива, които не са придобили чак такава популярност.
Арх. Дабко Дабков, арх. Манол Йорданов, арх. Атанас Несторов, арх. Никола Лазаров са едни от големите имена в българската строителна памет в края на 19 и началото на 20 век. Те са работили не само във Варна, а и в цялата страна.
На местно ниво арх. Дабко Дабков е едно от имената, които са по-добре познати. Но, разбира се, и неговите колеги също така са дали своя принос в изграждането на тази красива архитектурна среда.
Повече от разговора на Николай Танчев с Християн Облаков, можете да чуете във видеото:
