Редакция "Нова Варна"
Става въпрос за препис от молитвеник на старобългарски език, който във Франция е познат като „Свещен текст“ („le Texte du Sacre“). След извършен прецизен анализ, се потвърждава, че става дума за българска книга
„В евангелие чист ръкопис български безценна драгоценност – наша древност, на него клели са се вси царе францушки с велика набожност и дълбока вярност“, пише бележитият наш общественик и революционер Г. С. Раковски в книгата „Българио, майко мила“.
Възрожденецът е бил убеден в българския произход на евангелието, което се пази строго в библиотеката на град Реймс, Франция. Ръкописът е известен във Франция като „Свещен текст“ („le Texte du Sacre“) и до ден днешен се смята за народна светиня. А всъщност свещената книга представлява препис от молитвеник на старобългарски език.
Първата част се състои от празнични четения на евангелието според православния обред, твърди Уикипедия. Твърди се, че първата част е от 32 страници, изписани на кирилица. Втората част пък се състои от 62 страници с апостолски послания и празнични паремии според католическия обред и е написана през 1395 година на хърватска (ъглеста) глаголица от монасите на Емауския манастир.
В края на глаголическата част има кратка бележка, според която кирилската част от евангелието е написана от свети Прокопий Сазавски. Днес ръкописът е в трезора на библиотеката в Реймс и достъпът до него се разрешава само в изключителни случаи, пише „Стандарт“.
Наричали са го Коронационно. Вероятно защото четири династии френски крале са полагали клетва върху него при коронацията си в катедралата „Нотр Дам“ в Реймс. Величествата полагали ръка върху тази уникална древна църковна книга с красив обков, твърдят историци. Вероятно именно за това този ръкопис е бил предпочетен при коронациите, тъй като е бил богато украсен с орнаменти със злато, сребро и седеф. В четирите му края има изящни емайлирани миниатюри със символите на четиримата евангелисти Матей, Марко, Лука и Йоан. Предполага се, че вътре имало и частичка от Светия кръст. По време на Френската революция пищният обков е бил ограбен. Останали са обаче дървените корици, обвити в червена кожа.
През 1717 г. руският император Петър Велики посещава Франция. Тогава католическите свещеници му показват странната книга, изписана с тайнствени непонятни никому знаци. Всички се изумяват, когато царят започва свободно да чете на глас първата част на ръкописа. Петър Велики им казва, че това е църковнославянски текст.
Пред евангелието са се клели следните френски крале – Франциск II през 1559 г.; синът на Екатерина Медичи Карл IХ през 1961 г.; неговият брат Анри III през 1575 г.; Людвиг ХIII през 1610 г.; Людвиг ХIV през 1654 г. и впоследствие Лудвиг ХV и VI. Първият от Бурбоните – Анри IV, неизвестно защо отстъпва през 1561 г. от тази традиция, на която слага край Френската революция. Тогава по заповед на Наполеон Бонапарт всички ръкописи, включително и Реймското евангелие, са пренесени в градската библиотека на Реймс. То е там и до днес – за съжаление лишено от всичките си украшения, скъпоценни орнаменти и свети мощи.
Начален ортографски анализ на наши слависти потвърждава заключението, че книгата е българска. Възможно е да предяви претенции и Хърватия, която също е ползвала глаголическата азбука. На 23 март 2005-а с посредничеството на тогавашния председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията на Народното събрание Лъчезар Тошев и апостолическият нунций в България монсеньор Джузепе Леанца е предоставена информация за Реймското евангелие във вид на компактдиск с електронно цветно копие на всички страници.
По публикацията работи: Пламена Сутева
