Георги Костов
Безпрецедентните избори 2 в 1 могат да бъдат неочаквано лоша комбинация за всички партии без една – ПП „Възраждане“. По-голямата част от политиците не мислят за проблемите на хората, а пробват да ги ангажират с междуличностни конфликти.
Разлагането на политическата система и маргинализацията в партийните редици води до почти пълното им превземане от икономически лобита. Краткосрочните интереси изместват стратегическото развитие на държавата и общините.
Партиите очакват недоволството на гражданите, изразяващо се в отрицателен вот, да се пренасочва към тях, но това най-вероятно няма да се случи с интензитета, който им e необходим. Народът е изключително разочарован и отблъснат от сглобената политическа реалност, а надеждата за промяна е консумирана по харвардски. Всичко това най-вероятно ще доведе до още по-голямо отдръпване и липса на избирателна ангажираност при изборите 2 в 1. Възможно е избирателната активност да спадне до рекордно ниски нива под 30 процента. За отдръпването на избирателите най-вероятно ще повлияят и множество допълнителни фактори, предопределени от началото на летния сезон. Ще разгледаме изборите в хипотезата, че няма да има значително разминаване в резултата между Европейски и Парламентарни избори.
Основен губещ се очаква да е коалицията „ПП-ДБ“. Видимите репутационни щети от хаотичните политически действия трудно могат да се замитат с кризисно говорене и нападателни опорки. Опитите за внушения да се обяснява как българският народ живее по-добре и как почти няма инфлация не отговарят на усещанията на граждани за бедност. Възможно е прогнозата на някои от политолозите да се сбъдне и коалицията „ПП-ДБ“ да спадне под 10 процента. Това в никакъв случай не означава, че тези гласове в голямата си част ще се прехвърлят към коалиция „ГЕРБ-СДС“.
Процесът по разграждане на политическата система и превземането ѝ от краткосрочни икономически интереси е най-видим във Варна и София. Новоизбраният кмет от „Продължаваме Промяната“ във Варна не успя да се дистанцира от партията си. Той не постави интересите на града над кадровите и бизнес апетити на обкръжението си. Липсата на политическа етичност и административна грамотност превръща Община Варна в училище, а цената ще платят варненци. Резултатите са една трудно функционираща и тромава администрация, подчинена на външни зависимости. Варна е типичният пример, в който градоначалникът не търси одобрението на гражданите, а вярва в дигиталното идеализиране на личността му. Липсата на чуваемост на градивните критики извън обкръжението създава фалшив морал и убеденост, че се решават проблемите на гражданите. В същото време приближеният му елит обслужва краткосрочни интереси, които се представят, като неотложни и важни. Действията по значимите и важни за варненци решения се характеризират с омаловажаване и прехвърляне на отговорност към остатъците от работещата администрация.
Поетапното намаляване от социолозите на прогнозните резултати на „ПП-ДБ“, ще разклаща доверието на бизнеса към тях. По правило бизнесът винаги се обръща към силния на деня. Преориентацията е неизбежна, а щетите за коалицията ще са видими след приключването на вота. Началото на края на ПП „Промяната“ в активната политика започва от Варна, защото местната власт ще е това, което ще остане на една партия, която съществува не за хората, а за да консумира властта.
Първата политическа сила ПП „ГЕРБ“ видимо очаква, че голяма част от избирателите, които са осъзнали, че не желаят да гласуват за коалиция „ПП-ДБ“, ще се насочат към тях. Това най-вероятно няма да се получи в обема, който е желан и им е нужен. Въпреки множеството катарзиси, които ГЕРБ преживя, партията остава силно засегната от участието в „Сглобката“. Какви ще са щетите за коалиция „ГЕРБ-СДС“ от съвместното управление в сглобката е въпрос, който все още няма посока на отговор. Коалицията все още има възможност да привлича външни експерти и доказани кадри, които са склонни да ги подкрепят. В самата структура на ПП „ГЕРБ“ потенциал за противопоставяне има в младежките, които могат да се разгърнат срещу модерните методи на опонентите си.
Въпреки всички тези фактори, най-вероятно ПП „ГЕРБ“ ще реализира бърза вътрешна консолидация за предстоящите вотове и ще ангажира всички ресурси, за да се възползва максимално от гражданската несъразмерност и политическа илюзорност за реалните проблеми на хората, които се опитват за представят от „ПП-ДБ“. Почти сигурно коалиция „ГЕРБ – СДС“ ще е първа политическа сила. Въпросът е с колко и дали ще им е достатъчно?
Най-интересно се очаква да е развитието при ПП „Възраждане“. Изборите 2 в 1 дават уникална възможност на формацията да мобилизира националния си вот заедно с този за Европейските избори. Неотклонното следване на постоянна политическа линия и намирането на подходяща за партията европейска посока повишават нейния авторитет даже и сред не до там одобряващите я.
Последователните и гръмки политически позиции утвърдиха формацията, като твърда в политическия си път. В същото време задкулисните решения по конкретни казуси на местно и национално ниво показаха, че партията има кадрови дефицити. Опонентите свикнаха с твърдите и предвидими опозиции на партията. Всичко това води до стабилизиране и минимално разочарование в електората на партията.
Предизвикателен момент за ръководството са самите европейски избори, които биха отблъснали част от привържениците на ПП „Възраждане“, но намирането на сходни европейски ценности в други политически семейства в Европа разкриха различна алтернатива и мотивация за участие. Твърдата позиция към ЕС и НАТО от друга страна се счита и като недостатък за влизане в официална коалиция и все още отблъсква част от избирателите, които имат по-умерени виждания.
Възможно е ПП „Възраждане“ да стане втора политическа сила с малка разлика от коалиция „ГЕРБ-СДС.
Политическите процеси при „Движението за права и свободи“ също търпят драматично развитие. Необходимостта съпредседателят Делян Пеевски да се докаже на тези избори е очебийна. Очаква се неговата публично активна роля да се пренесе и в предизборната кампания, а ПП „ДПС“ да постигнат подобрение в резултатите си, заставайки стабилно като 3-та политическа формация.
Стабилно остава положението при формацията на Слави Трифонов ПП „ИТН“. Тяхното постоянно политическо поведение и принципни позиции оформиха твърд електорат, който им гарантира преминаването на бариерата за националния парламент, но за европейския парламент е рано да се каже. В същото време формацията отчита постоянно покачване в социологическите проучвания и е възможно отново ИТН да е голямата изненада на тези избори.
В лявото политическо пространство цари обединение в разпад. Разбиването на лявото е факт и БСП няма да е печеливша от тази ситуация. Ваня Григорова и Мая Манолова е възможно да са изненадата в лявото политическо пространство, явявайки се с коалиция „Солидарна България“, която обедини значителен брой леви формации. Очаква се най-много от разочарованите от коалиция „ПП-ДБ“ да се прехвърлят към левия политически спектър, но това най-вероятно ще се случи към нови и алтернативни политически проекти.
Възможно е БСП и тримата ѝ коалиционни партньори да повишат леко резултата си спрямо предходните избори. ПП „Левицата“ със знакови добре познати лица от политическата сцена също може да внесе известна изненада във вота.
Останалите извън парламентарно представени политически формации разчитат на формирането на отрицателен вот и прескачането на бариерите. Всички те имат своите шансове, но зависи от развитието на кампанията и избирателната активност.
Общото политическо говорене е слабо насочено към гражданите. Проблемите, които се представят слабо засягат дневния ред на хората. С оглед на очакваната ниска избирателна активност политиците търсят да се подсигурят, чрез конкретни ангажименти. Разпадът е видим, а историческото дъно на морала в демократичните ценности приближава.
