“Целта ми е да премина всички най-тежки състезания, които предлага света”, казва Георги Атанасов с усмивка пред камерата на “Нова Варна”.
В сърцето на пустинята Сахара, където температурите достигат до плашещите 60 градуса по Целзий, младият варненец Георги Атанасов се изправи пред едно от най-екстремните предизвикателства в своя живот. В студиото на „Нова Варна“ той сподели своята невероятна история за участието в един от най-опасните ултрамаратони от 252 километра в пустинята, сред пясъчни бури, змии, скорпиони, носейки провизиите си на гръб. По този начин той се превръща в първият варненец, най-младият българин и четвъртия такъв, справил се с това изключително предизвикателство.
Можете да гледате видео интервюто в края на статията.
„Участието в този маратон беше решение, взето въпреки болката от травма и несигурността, свързана с моето здраве,“ разказва Георги. Той добавя, че макар и семейството и приятелите му да са били притеснени от идеята, те впоследствие се гордеели с неговото постижение и с облекчение приели неговото завръщане у дома жив и здрав.
Въпреки суровите условия, Георги не спира да изтъква позитивите от преживяването. „Организацията на маратона беше на ниво. Пристигането беше един от най-запомнящите се моменти. Местните хора ни посрещнаха с музика и танци. Студът през нощта и жегата през деня, прекарани в компанията на нови приятели, завинаги ще останат в съзнанието ми,“ споделя той.
Георги не крие, че трудностите са били изключителни – от дехидратацията и глада до психическите и физически борби, които е трябвало да преодолее. „Имаше момент, в който ми се искаше да се откажа, но нещо вътре в мен ме караше да продължавам. Вярата и благодарността към Бог за всяка възможност, която получавам, ми помогнаха да не спирам.“ Той споделя, че в предишни провеждания на състезанието е имало смъртни случаи, но “трябва да си приел фактите, да си наясно с това, което те очаква.”
Младият мъж разказва, че по време на дългият етап от 85 километра е имал халюцинации, предизвикани от жегата, умората и глада. “Виждах вода, камъните изглеждаха като животни, виждах финала, а той изобщо не беше близо. Като цяло, съзнанието ти започва да си играе с теб, не осъзнаваш кое е истинско и кое не е.”, казва Георги.
Що се отнася до изхранването, Георги споделя: “Носехме си сушена храна, за която трябваше да варим вода при всяко хранене. Смесвахме храната с вода… След няколко дни, всичко започва да има един и същ вкус. Насилваш се при всяко хранене, но нямаш избор – ако не се храниш на следващия ден няма да имаш сила да продължиш. На въпроса какво е хапнал първо след края на изпитанието, Георги с усмивка казва: “Бургер и бира. Това беше първото ми нормално хранене. Бях изключително щастлив, просто не можех да се наситя на храната.”
Освен благодарностите към семейството и приятелите, Георги е изпълнен с признателност и към медицинските специалисти, които са го подкрепяли, и към своите треньори, които са му помогнали да се подготви за това изпитание.
Завръщайки се от Сахара, Георги е решен не само да продължи със своите авантюри, но и да помага на другите, вдъхновен от солидарността и подкрепата, които е получил. „Това преживяване ми показа, че всяка трудност може да бъде преодоляна и че човешкият дух е неизмерим,“ заключава той.
През предстоящата година, Георги планира да покори маратон в Амазонската джунгла, дълъг 250 км. А за по-напред в бъдещето, той споделя: “Искам да избягам маратон в условията на -50 градуса, влачейки провизиите си на шейна.”
В своята невероятна история из пустинята Сахара, Георги Атанасов не само успя да издържи на физическите изпитания на един от най-жестоките ултрамаратони в света, но и демонстрира несравнима духовна сила и воля за победа. С всеки изминат километър по пясъците, с всяка преодоляна дюна и премината граница на издръжливостта, той доказва, че човешкият дух е несломим, а волята за постижения може да превъзмогне всяко физическо ограничение. Нека всяко предизвикателство, което посрещаме, да бъде вдъхновено от неговата непоколебима решителност и дух.
Интервю и статия на Зоя Георгиева