Зоя Георгиева
В новото издание на предаването „Активни варници“ водещият Николай Танчев се срещна с проектанта Свилен Гамолов. Гамолов е един от водещите български дизайнери и е награден от световни конкурси за градски дизайн и общи градски стил. Той е избран за един от стоте най-успешни световни дизайнери и е вторият българин, носител на престижната награда за дизайн. Участва в редица световни асоциации по дизайн, креативност и продуктивност. В разговора се обсъдиха важни теми, свързани с концепцията за единен градски дизайн, предизвикателствата пред съвременните градове и ролята на изкуствения интелект в тази сфера.
ВИДЕО:
Темата на разговора се концентрира върху предизвикателствата и необходимостта от създаване на единна визия за развитие на градовете. Николай Танчев постави въпроса каква е ролята на дизайнера в съвременната градска среда и как се справя той с предизвикателствата, свързани с устойчивото развитие и интеграцията на нови технологии. Гамолов разгледа в дълбочина темите, като предложи своето виждане за текущото състояние на градския дизайн в България и на международно ниво.
Споделяме с Вас разговора между Танчев и Гамолов:
– Каква е концепцията за единен градски дизайн?
„Това е много спорен въпрос, който е тема на много социологически проучвания и тема на много спорове в момента. Опитахме се с предното градско ръководство да стартираме един национален конкурс, точно на тази тема, който да обхване най-доброто от най-доброто, т.е. най-широк кръг университети, които са близки и се занимават с тематиката.„
– Въпросът е, че много често всеки иска да упражни своето право, своята свобода и накрая на парче се случват някакви неразбории. Къде е идеята тогава за нещо единно и общо, като фундаментално сякаш като общество някак пренебрегваме общото?
„Нещата трябва да се погледнат отгоре. Трябва да са планирани, да имат обща визия, която визия, при смяната на политическите ръководства, да се предава като концепция за развитието на града на следващото ръководство. Да има т. нар устойчиво развитие.“
– Изобщо, когато става въпрос за ключовите фактори за качество на живот в града, като естетика, обща среда, публични пространства, шум, би трябвало тези теми да са свързани с важни национални и местни органи като КАТ, АПИ, общини, университети, урбанисти, визионери. Има ли поглед сред дизайнерите за този общ смисъл от качество на живот или днешните дизайнери са по-скоро някакви декоратори?
„Точно това е много важен проблем за професията. Повечето от колегите са съсредоточени в решаване на частни проблеми, напр. в интериорния дизайн, в модния дизайн, в някой от разклоненията на дизайна. Няма много колеги, работещи върху градската среда и решението на проблемите на градската среда. Това е много важно. Точно това се опитаме да направим в Дизайн Хъб Варна, да се съсредоточи вниманието на обществото върху тези проблеми, защото те са много належащи за развитието на града. Не е тайна, българинът в момента пътува и също сравнява, също има собствено мнение. За съжаление малко или много изоставаме от другите европейски градове и световни тенденции, които са залегнали в основата на развитието на градовете.“
– Кой не разбира, че градът е един жив организъм с всичките му нужди и възможности?
„Имам чувството, че това е изхождало на първо място от управлението на града. Всяко следващо управление прехвърля проблемите, обвинява се предното ръководство, че не си е свършило работата. Няма я тази почтеност, която искаме да видим. Затова изборите са толкова слабо събитие на предаване на щафетата, което касае нашите проблеми, а нашите проблеми са именно тези.„
– В същото време градовете стават все по-динамични.
„Точно така. По-голяма част от образованото и трудоспособно население в момента се съсредоточава в градските и урбанистичните агломерации. Не може проблемите да се замитат под чергата, да остават нерешени и да се предават на следващото ръководство.“
– Осъзнават ли хората и управниците какъв еволюционен стрес е това в един момент от малкото населено място да дойдеш в града и да завариш тази липса на околна среда, която е била в миналото?
„Мисля, че те не са с функцията да решават подобни проблеми. Това са психологически и социални проблеми на индивида. Има хора, които харесват да живеят в урбанизирана среда, природна и т.н. Хората са с най-различни предпочитания. Със сигурност те ще намерят своето най-добро място за съществуване, ако обаче почвата е подготвена за това. Т.е. градовете ни са достатъчно добронамерено разположени към проблемите на хората, решават проблемите на хората. Ако не са решени елементарни проблеми, как да стане това нещо?„
– Какви са съвременните условия при конкурсите за разработка на визия за общите пространства?
„Хубав въпрос. Той донякъде в момента се дигитализира този процес, като че ли се набляга на визуалната част на конкурсите, а не толкова на силата на съдържанието, силата на идеите. Би трябвало там да се заляга, защото не е тайна, че много проекти могат да изглеждат добре на картинка, но съвсем различни на живо.„
– Не е тайна, че много проекти се преписват или се правят чрез изкуствен интелект. Каква е ролята на изкуствения интелект в съвременния дизайн? Той решение ли е или по-скоро предизвикателство?
„За съжаление тази технология навлезе в една неподготвена среда. Човечеството не беше масово подготвено за тази технология. Всъщност технологията е много стара. Университета в Аризона въвежда напр. сливане на всички специалности, касаещи и дизайна, и архитектурата в една специалност. Там се работи в областта на биоинженерството и подобряване буквално на човешкия индивид. Ще бъде област, в която ще се наблегне на развитието на изкуствения интелект. През 2018 година бях на световна конференция на Образователната общност във света в град Ханджоу в Китай. Това е седалището на компанията за електронна търговия „Алибаба“. Това е една от технологичните столици на Китай. Там ставаше въпрос за това накъде ще поеме образованието в света. Там се прие решението от 2018 г. света да се съсредоточи върху развитието и използването на изкуствения интелект.“
– Какви са тенденциите?
„Тенденциите са за едно пълно сливане на човека с машината. По-скоро изместване на човешкият интелект по някакъв начин от възможностите на изкуствен интелект. Това е тяхната алтернатива, източната алтернатива.“
– С рецитиране и повтаряне, изкуственият интелект със сигурност е едно предизвикателство, но къде са днес у нас подготвените кадри в сектора?
„Ами, за съжаление, те намаляват. Напр. от цял курс в университета, от цял поток студенти, примерно двама-трима стават. А преподавателите имат нужда, тези млади хора, когато излязат от университетите да са достатъчно подготвени на достатъчно ниво, за да могат да поемат все по-динамичното развитие на проблематиката в техните бизнеси. А младите хора не са готови. Защо? Защото не е подготвен преподавателският състав, няма какво да се лъжем. Необходими са хора с нови идеи, хора, които постоянно се интересуват, от това какво се случва в света.“
– Често пъти, когато говорим за нови идеи, изхождаме от това, че трябва да сме забравили старото. Така ли е всъщност? Означава ли, че ние трябва да оставим на страна модернизма, примерно, или архитектурата след Втората световна война, да гледаме само във футуризма? И коя най-голямата яма днес в този бранш – незнанието или забравата?
“ По-скоро желанието да забрави някаква част от нашата история, от нашето минало. Това е голяма грешка, защото ако ние не познаваме своята история, как да знаем накъде отиваме? Как да се развиваме? Трябва да се съхранява и запазва всичко, което представлява някаква интелектуална или културна ценност, да се насочи като пример и да се продължи със следващия период и етап на развитие. Трябва да има една непрекъсната взаимовръзка. Затова започнахме нашето интервю с пример как няма приемственост между политическото ръководство. Как ще решим градските си проблеми, ако няма приемственост? А как ще решим чисто културни, естетически и всякакви други проблеми, ако няма приемственост? За това иде реч.„
– Как Златните деца на Варна и Вашият клуб по дизайн подпомага новите представи за устойчивост? Какви послания споделя клубът Ви?
„Миналата година основахме Дизайн Хъб Варна. Аз съм инициатор за създаването на тази организация. Тя е насочена към съхраняване на таланта на България и Златните деца на България. Създаването на един технологичен център във Варна, с тенденция да се превърне в технологична столица. Клубът цели съхранение на нашето минало и развитието му в нещо модерно и полезно за обществото, за всички нас, чрез таланта и възможностите на младите хора, които трябва да ни наследят един ден.„
– Кои са най-ценните качества на един проектант?
„Любознателността на първо място, защото ако човек няма любознателност към нещо, той е просто безразличен към тази професия, към тази тематика. Също много, много работа, т.е. трудолюбие, защото няма да крия, че съм използвал и нощите, за да стигна дотук. Така че, любознателност, трудолюбие и постоянност. Това са трите основни качества, колкото и шаблонно да звучи.„
Интервюто със Свилен Гамолов разкрива дълбоките проблеми и предизвикателства пред съвременния градски дизайн и ролята на дизайнерите в него. От липсата на приемственост и кохерентност в управлението на градовете до навлизането на изкуствения интелект, Гамолов представи ясна картина на това какви са основните пречки и как могат да бъдат преодолени. В заключение, неговите думи подчертават необходимостта от по-сериозно отношение към градската среда, дългосрочно планиране и интеграция на новите технологии за по-добро качество на живот в нашите градове.
