Според икономиста Красен Станчев, въвеждането на еврото няма да доведе до повишаване на цените в България, но процесът крие вътрешни рискове. Един от основните предизвикателства, които могат да възникнат, е бързо нарастващият правителствен дълг, което е явление, наблюдавано и в други държави при подобни промени. Той подчерта, че за да се справят с тези рискове, българските власти ще трябва да поддържат строга фискална дисциплина и да се погрижат за стабилността на финансовата система, като същевременно регулират достъпа до резервите на емисионното отделение на банките.
„Не виждаме вътрешни сили, които могат да върнат публичните финанси на България в руслото, на което те се развиваха от 1997 до към 2020 г., т.е. това е фискална дисциплина, ниски бюджетни дефицити, ниски дългове и покриваеми с бъдещи приходи дефицити“, каза той.
Какво ни пречи да влезем в еврозоната?
Според него от поискания конвергентен доклад може да очакваме, че ще бъде поставена някаква рамка, която ще изиска дисциплина и нормални бюджетни процедури за в бъдеще. Той напомни, че е бил инициатор на подписка за това правителството да поиска такъв доклад, която е подкрепена от около 3500 души.
По думите му онова, което пречи на страната да влезе в еврозоната, е третият пакет критерии – т.нар. правни критерии. „Изискването за възстановяване на върховенството на правото ще е най-трудното условие за постигане“, изказа мнението си Станчев.
„Скептицизмът спрямо ЕС е основната причина за възникване на скептицизъм спрямо еврозоната“, подчерта той, като изтъкна също, че еврозоната, както и всички други валутни зони, не са перфектни.
„Основният аргумент на истерията е да се запази независимостта на Българската централна банка и съответно да се запази левът. БНБ е била абсолютно независима от външни фактори само в един много кратък период – от март 1990 г. до март 1997 г., когато Централната банка фиксира курса на нивото, което е и в момента – тогава спрямо германската марка, а сега към еврото. Така че България дефакто е в еврозоната“, коментира икономистът.