in

Тайните на „Албена“ разкрити: Дарение хвърля нова светлина върху култовия курорт

Съпругата на създателя на курорта „Албена“ дари архивни документи на Националния институт за недвижимо културно наследство

Съпругата на арх. Николай Ненов, създателят на курорта „Албена“, дари негови проекти, скици и архивни снимки на Националния институт за недвижимо културно наследство. Г-жа Райна Ненова предостави на института и два неосъществени проекта – за курорт „Албена – юг“ и за планински хотел в същия стил.

Оригиналните чертежи и макети са изчезнали преди промените през 1989 г. До наши дни са достигнали единствено благодарение на съхранените от семейство Ненови десетки диапозитиви и снимки.

„Албена“ представлява архитектурна и технологична иновация за 70-те години на XX век със своите пирамидални форми, изградени чрез индустриален едропанелен метод. „В началото повечето колеги на Николай отхвърляха идеите му, наричаха го фантазьор и мечтател. Туристическият наплив от бившия соцлагер обаче доведе до държавното решение за строителство на комплекса през 1966-а. След това мнозина се състезаваха кой е допринесъл повече. Истината е, че единственият човек, който го подкрепяше от самото начало, беше конструкторът Петър Михайлов,“ споделя съпругата му. „Щом арх. Ненов мисли, че такава сграда е възможна, аз ще го докажа с изчисления,“ настойчиво заявявал инженерът. Курортът е открит тържествено на 24 август 1969 г.

Подобно на античните и ренесансовите творци, арх. Ненов е бил вдъхновен от златното сечение, на което посвещава изследвания и проекти. Чрез „Албена“ той целял да създаде сгради с „божествени пропорции“, които хармонично да се впишат в пейзажа на брега и лонгозната гора на резерват „Балтата“. Предшественици на този успех са три експериментално построени хотела в „Слънчев бряг“ през 1964 г.

Френска делегация пристига в България, за да преговаря относно едропанелната технология, но установява, че тя е неприложима за индустриалните възможности на Франция. Въпреки това, макар и без ноу-хауто на Ненов, малко по-късно в курорта Гранд Мот в Югозападна Франция са изградени хотели със сходен силует.

Преди две години „Албена“ и Гранд Мот вдъхновиха международно изследване, проведено от архитекти от България, Франция, Румъния и Молдова.

Френските летовища по бреговете на Средиземно море и Атлантическия океан, предназначени за по-заможни туристи, се появяват в края на XIX и началото на XX век. Архитектурата на тези курортни вили бързо се заимства и в градовете на изток по крайбрежието на Черно море. През втората половина на XX век идеята за хотели за масов туризъм започва да се пренася в обратна посока – от изток на запад. Френският архитект и историк на паметниците Бернар Тулие определя този двупосочен обмен като забележителен пример за културните влияния в европейското пространство.

В началото на XXI век „Албена“ е класиран сред 10-те най-значими архитектурни постижения на XX век в България. През 2010 г. Гранд Мот е обявен за културно наследство от предходното столетие.

Публикувано от Редакция "Нова Варна"

Изпращайте ни вашите сигнали и снимки от Варна и региона по всяко време на чрез платформата signali.novavarna.net , на имейл press.novavarna@gmail.com или на нашата фейсбук страница https://www.facebook.com/media.novavarna
За реклама - https://novavarna.net/реклама/