ПРОЗОРЕЦ
Виж през този прозорец
онази фасада отвън,…
не трябва да си чудотворец,
а просто живей като в сън.
Олющена, чак неугледна,
но някак красива в това,
а клоните голи на клена –
иди им гони мисълта.
Очите си как да откъсна
от тази фасада, кажи …
– За мене – неловко прекъснах, –
е малко прозорче, прости,
на моя свят мъничък, тесен,
във който живея сама,
но вън е животът чудесен
и имам очи за това.
И някак цветно – безкраен
с небето и клонки от клен,
с фасада от сън нереален,
измислен от теб и от мен.
Но нека така да остане
и да ти кажа – не спим,
тук и сега е реално,
не говори, да мълчим …
автор: Мариела Русева
вдъхновено от Динг