Дамян Дамянов
Някои от бежанците в лагерите предпочитат да не работят. Те отказват работа и остават в центровете. Шефове на лагери за имигранти съобщиха, че дори тези със статут не искат да си намерят дом. Как ще интегрираме чужденците, за да няма още случаи на изгонени като този в Розово? Това ще умува МВР до юни, когато трябва да е готов екшън-планът за интерграцията.Бежанци в лагерите не приемат предложените им оферти за работа. Фирми искат да ги наемат на минимална заплата, а някои дават 700 лв. на месец. Това съобщиха началници на центрове за имигранти пред „Стандарт“ вчера.
Всеки месец Агенцията по заетостта организира трудови борси в бежанските лагери у нас. Във „Военна рампа“ например се събирали по 15 фирми, които имали интерес да наемат сирийци. С течение на времето обаче компаниите започнали да се отказват да идват заради слабия интерес. „Тези борси обикновено нямат ефект. Бежанците не искат да работят, защото смятат България за част от транзитния си етап от своето пътешествие на Запад“, призна началникът на лагера във „Военна рампа“ Пепи Джуренов пред „Стандарт“.
Имигрантите обясняват, че в Сирия работили като градинари или общи работници. Жените пък били домакини. 40-годишният Джо от Дамаск се оплака, че не е знаел за борсите в двора на лагера. „Никой не ми каза. Аз си пускам CV-то в бг фирми за дизайн, но нищо“, сподели Джо. Той е от сирийците, които не посещават курсовете по език, организирани от неправителствени организации.
Семейството му е от 7 месеца у нас и смята да замине за Швеция при роднини. Засега обаче нямат пари. Реджеп пък казва, че не вижда смисъл да учи български при положение, че сигурно пак няма да си намери работа. 95 % от бежанците във „Военна рампа“ имат вече статут и могат да работят. На борсите основно им се предлага работа в шивашката промишленост и във ферми. „Сега имаме оферта за едно семейство, което да отиде в Дряновския балкан. Там в едно село има овцеферма и предлагат работа за 5-6 човека.
Работодателят им предлага квартира, училище за децата, работа за родителите и предлагат 600-700 лв. заплата, без да имат каквито и да било разходи. Не искат“, разказа още Джуренов. В Пъстрогор бежанците се ослушват за работа на минимално заплащане. Там ще бъде подписан рамков договор между Агенцията за бежанците и Бюрото по труда в Свиленград за наемането на 6-ма от чужденците със статут. Обявените работни места са за четирима помощници в кухнята, а двете – за чистачи в лагера. „Целта е да се осигури работа за чужденците с хуманитарен или бежански статут, които продължават да живеят в лагера под претекста, че нямат средства да си наемат квартира“, обясни шефът на центъра Георги Марков.
Оказва се, че никой не иска да се труди за 340 лв., които след отчисленията падат под 300 лв. за месец. „Само жена от Ирак иска едно от обявените места в кухнята на лагера“, подчерта Марков. В Пъстрогор дадоха като добър пример бежанци, поели сами изкарването на прехраната си. Това е семейство, което няма все още статут, но е излязло на външен адрес и се занимава със земеделие в петричкото село Скръб.
В същото време от 264 чужденци, които в момента пребивават в центъра в Пъстрогор, 155 вече са получили статут, но не напускат лагера, а продължават да живеят в него. Повечето от тях са с хуманитарен статут, който не им позволява да излизат извън България. Въпреки това някои правили опити да се доберат до други държави от ЕС, в които имат свои близки или приятели. Желаните дестинации са основно Германия и Швеция. Опитите им обаче са били безуспешни, заловени са предимно в Гърция и Румъния, а тамошните власти са ги върнали отново у нас. Така хората са попаднали обратно в лагера, където много от тях са закотвени от месеци.
Източници: blitz.bg
