Театрите в България са пред затваряне на старта на новия сезон. За да играят артистите до края на годината, държавата трябва да намери около 10 млн. лв. Тези пари засега липсват. Оказва се обаче, че правителството все още не е отделило и бюджет за града, който след броени дни ще бъде обявен за Европейска столица на културата. Това означава, че конкурсът, чийто финал предстои на 5 септември, е пред провал.
Ако парите не бъдат гласувани от служебния кабинет до 4 септември, състезанието между София, Пловдив, Варна и Велико Търново ще бъде отложено във времето, научи „Площад Славейков“. Определянето на бюджета преди финалния вот е процедура, която е задължителна. Този факт е бил известен на предишния министър на културата Петър Стоянович, но той така и не е определил бюджет за Европейска столица на културата, който да предложи за гласуване в Министерския съвет. Служебният екип на висшето арт ведомство трябва да го направи най-късно до 4 септември.
До броени дни у нас пристигат експертите, за да определят кой ще бъде българският град, утвърден от ЕК за Европейска столица на културата през 2019 г. Четирима от журито ще обиколят за последно четирите града, достигнали до финалния етап от гласуването, българката в екипа ще бъде Светлана Христова. А целият състав на журито, което ще обяви фаворита, е в състав: Ану Кивило (Естония), Георги Тошев (България), Джеръми Айзъкс (Обединено кралство), Джорди Пардо Родригес (Испания), Елизабет Витуч (Австрия), Ивайло Знеполски (България), Камелия Николова (България), Людмил Вагалински (България), Манфред Гаулхофер (Австрия) Мария Кашукеева (България), Норбърт Ридл (Австрия), Светлана Христова (България) и председателят на журито Стийв Грийн (Обединено кралство).
Изборът на един град за Европейска столица на културата не води до директни европейски субсидии. Връчва се единствено наградата „Мелина Меркури” на стойност 1,5 млн. евро в навечерието на домакинството.
Бюджетът на европейската столица на културата се планира за период от 5-6 години и съдържа две основни пера. Инвестиционната програма е между 100 и 500 млн. евро, които отиват за културна инфраструктура и за подобряване на градската среда. За културната програма обикновено се планират между 30 и 50 млн. евро. Финансирането най-често се споделя между общината (30%), правителството (30%), спонсори (10-15%), приходи от стопанска дейност (10-15%) и други финансиращи програми (до 10%).
Общините вече имат заложени бюджети за конкурса, но не и държавата.
Варна е планирала да отдели за културна инфраструктура близо 70 млн. евро. Толкова са планирани и за събитието, 5,5 млн. евро от тях трябва да дойдат от частния сектор.
Планираният бюджет на Пловдив за културна инфраструктура е над 14, 5 млн. евро, за културната програма – над 22 млн. евро, от тях 3,5 млн. евро са частен капитал.
За културна инфраструктура Велико Търново предвижда да отдели 25 млн. евро, за събитията – 80 млн. евро, от тях 9,5 млн. евро са частен капитал.
София е планирала 192 млн. евро за културна инфраструктура и близо 90 млн. евро за културните събития, от които 13.5 млн. евро са частен капитал.
Източник: Площад „Славейков“