Дамян Дамянов
Много странна външна политика има България. Формира се изцяло по симпатиите на управляващите към този момент. Няма такова нещо като национален интерес, апропо, никой никога не е дефинирал такъв, няма такова нещо като заявяване на стабилна позиция, няма такова нещо като национално самочувствие. Няма такова нещо като тупване с юмрук по масата (образно казано, иначе това не е дипломатически приемливо действие). Няма такова нещо като БЪЛГАРСКА външна политика.
Това, което се обозначава като такава, е изпълнението на каквото ни нареди тази страна, която е близка до управляващата партия.
Ако са на власт социалистите – давайййй, юруш на топлите братски прегръдки с Русия! Въпреки че и при изпълняването на желанията на Запада, пак не лъжем. Дойдат тук трима американски сенатори, наредят нещо и ние бързаме да чукаме токовете на обувките и да изпълняваме.
Не се ли сещат социалистите, че на народа отдавна му писна да си представя общ живот с руснаците? Ами не искаме вече, минахме през това, видяхме го, усетихме го, изстрадахме го. Не ни хареса. Не сме готови да се обърнем назад, тази машина на времето я счупихме вече.
Обаче…. Що за поведение демонстрираме сега? Що за недоразумение е министър като Велизар Шаламанов, който вероятно никога не е чувал за дипломатически език?!. Знае ли той, че дипломатическият изказ е съвсем различен? Знае ли, че нещата никога, ама никога, не се формулират в прав текст, а така, че да могат да бъдат разбрани поне по два различни начина? А може и да знае, но да му липсва речник. А може и да знае, но да му е все едно, защото иска да покаже, какъв верен член на НАТО е България. Ами то и други европейски страни са членки на НАТО, ама не виждам да са се засилили да обявяват война на Русия, осъзнавайки ясно, колко опасно е да се разиграе тази карта.
Велика България няма този проблем. Великият Шаламанов още по-малко. Ами да – колко му е да се изправиш гордо и да заявиш на Русия от сайта на Министерството на отбраната – „Ти си наш враг!“. Само мога да си представя в какъв пристъп на смях е изпаднал Путин като е разбрал. Само мога да гадая, колко се е уплашил от нашата твърда и принципна позиция по отношение на Москва.
Искам да попитам: Кой упълномощи г-н Велизар Шаламанов да заема дългосрочни позиции, които ще влияят години наред върху България и гражданите й? Откъде черпи самочувствие този колос на стратегическото мислене? А може би има 121 депутата зад гърба си, които да са готови да подкрепят тази стратегия? Ооо, момент, забравих – Парламент изобщо няма! Но за сметка на това ще има само след месец. То и правителство, което може да взема такива решения няма, като се замисли човек. Настоящото правителство е сложено да следи автопилота, а не да пилотира само и още повече не да се занимава с навигацията.
И още един въпрос: накара ли някоя страна-членка на НАТО България да заеме тази смешна позиция, за да им свърши черната работа или министерствата на отбраната и външните работи самосиндикално (защото стана ясно, че и премиерът не е знаел) решиха да се правят на герои?
И кой ще плаща после за техния героизъм?
Въпросът не е харесва ли ни или не Путиновата Русия, въпросът не е даже харесва ли ни или не НАТО. Въпросът е дали външната политика е лъжица за всяка уста. И още… докога устата на политиците ще върши работата на задника им?
