Външната политика на България лъжица за всяка уста ли е?

Много странна външна политика има България. Формира се изцяло по симпатиите на управляващите към този момент. Няма такова нещо като национален интерес, апропо, никой никога не е дефинирал такъв, няма такова нещо като заявяване на стабилна позиция, няма такова нещо като национално самочувствие. Няма такова нещо като тупване с юмрук по масата (образно казано, иначе това не е дипломатически приемливо действие). Няма такова нещо като БЪЛГАРСКА  външна политика.

Това, което се обозначава като такава, е изпълнението на каквото ни нареди тази страна, която е близка до управляващата партия.
Ако са на власт социалистите – давайййй, юруш на топлите братски прегръдки с Русия! Въпреки че и при изпълняването на желанията на Запада, пак не лъжем. Дойдат тук трима американски сенатори, наредят нещо и ние бързаме да чукаме токовете на обувките и да изпълняваме.

Не се ли сещат социалистите, че на народа отдавна му писна да си представя общ живот с руснаците? Ами не искаме вече, минахме през това, видяхме го, усетихме го, изстрадахме го. Не ни хареса. Не сме готови да се обърнем назад, тази машина на времето я счупихме вече.

Обаче…. Що за поведение демонстрираме сега? Що за недоразумение е министър като Велизар Шаламанов, който вероятно никога не е чувал за дипломатически език?!. Знае ли той, че дипломатическият изказ е съвсем различен? Знае ли, че нещата никога, ама никога, не се формулират в прав текст, а така, че да могат да бъдат разбрани поне по два различни начина? А може и да знае, но да му липсва речник. А може и да знае, но да му е все едно, защото иска да покаже, какъв верен член на НАТО е България. Ами то и други европейски страни са членки на НАТО, ама не виждам да са се засилили да обявяват война на Русия, осъзнавайки ясно, колко опасно е да се разиграе тази карта.

Велика България няма този проблем. Великият Шаламанов още по-малко. Ами да – колко му е да се изправиш гордо и да заявиш на Русия от сайта на Министерството на отбраната – „Ти си наш враг!“. Само мога да си представя в какъв пристъп на смях е изпаднал Путин като е разбрал. Само мога да гадая, колко се е уплашил от нашата твърда и принципна позиция по отношение на Москва.

Искам да попитам: Кой упълномощи г-н Велизар Шаламанов да заема дългосрочни позиции, които ще влияят години наред върху България и гражданите й? Откъде черпи самочувствие този колос на стратегическото мислене? А може би има 121 депутата зад гърба си, които да са готови да подкрепят тази стратегия? Ооо, момент, забравих – Парламент изобщо няма! Но за сметка на това ще има само след месец. То и правителство, което може да взема такива решения няма, като се замисли човек. Настоящото правителство е сложено да следи автопилота, а не да пилотира само и още повече не да се занимава с навигацията.

И още един въпрос: накара ли някоя страна-членка на НАТО България да заеме тази смешна позиция, за да им свърши черната работа или министерствата на отбраната и външните работи самосиндикално (защото стана ясно, че и премиерът не е знаел) решиха да се правят на герои?
И кой ще плаща после за техния героизъм?

Въпросът не е харесва ли ни или не Путиновата Русия, въпросът не е даже харесва ли ни или не НАТО. Въпросът е дали външната политика е лъжица за всяка уста. И още… докога устата на политиците ще върши работата на задника им?