Есенен южняк с Мариела Русева

Във безгрижие южнякът

тихо свирка със уста

и прашецът от цветята

в танц невидим завъртя.

 

Елегантно се промуши,

шипковия храст разбуди,

сопна му се сойка сгушена,

вдигна облак пеперуди.

 

Със чевръстите си пръсти

слама в плетеница сплете,

с дъх на мащерка изпъстри я

и я сви във модно кепе.

 

Пак шевици от бодила

по ръкавите си носи,

трънчета нослета впиват

по петичките му боси.

 

Сякаш, че не му се иска

да посрещне есента.

Сойката му се изкиска.

После тихо заваля.